Алан Глинн - Екстремен ум

— Ами… може би… — почеса се той по носа — можеш… защо не опиташ една от тези фирми за еднодневни търгове?

Попитах го какво ще промени това.

— Е, не си изолиран, в една стая си с много други брокери и на базата на принципа, че никой в подобна среда не иска да види как някой близо до него се проваля, хората си помагат един на друг и си обменят информация. Много фирми даже предлагат високи стимули, някъде между пет до десет пъти размера на твоя депозит. Добиваш по-добър усет за движението на пазарите също така — тук вече той се върна към обичайния си апломб — защото често пъти е въпрос на умение да прецениш общото настроение и тогава да решиш дали да вървиш с него или… не знам — той сви рамене — срещу него.

Попитах го дали може да ми препоръча някое от тези места.

— Има няколко добри, за които съм чувал, всъщност около или на самата Уолстрийт. Макар че ако питаш мене, Еди, струва ми се, че се справяш доста добре и сам.

Записах си имената, които той изброи и му благодарих все пак. После и двамата отпихме от чашите си.

— Значи… четвърт милион за два дни. — Той подсвирна от възхищение. — Каква е стратегията ти?

Бях готов да му дам една редактирана версия от примери, когато двама мъже с костюми се приближиха изотзад и единият от тях тупна Кевин по гърба.

— Хей, Дойл, старо магаре, какво става?

Това бяха шеги от финансовия сектор с мирис на пари и когато Кевин ме представи, но не спомена, че съм управител или вицепрезидент на тази или онази компания, те малко или много ме игнорираха. По време на последвалия разговор за новопоявяващите се пазари в Латинска Америка, и за технологичния борсов балон, забелязах, че Кевин умира от страх да не би да заговоря отново за еднодневните търгове по интернет от домашния ми компютър точно пред тези хора. Затова, когато станах, за да си тръгна, мисля, че изпита леко облекчение.

Казах, че ще му звънна след няколко дни, за да му кажа докъде съм стигнал с това, за което говорихме.

ЛАФАЙЕТ ТРЕЙДИНГ се намираше на Броудстрийт, само на няколко пресечки от Нюйоркската фондова борса. В главната зала на оскъдно обзаведения комплект от офиси на четвъртия етаж, двайсет маси бяха подредени във формата на голям правоъгълник. На всяка от масите имаше достатъчно терминали и компютри за поне трима души и от около петдесетте брокера, които видях там първата сутрин, всичките мъже, всичките седнали в удобни началнически фотьойли, бих казал, че повече от половината бяха под трийсет години, а от тях отново около половината бяха с джинси и бейзболни шапки.

Сделката се състоеше в това, ти внасяш депозит от минимум 25 000 долара, а Лафайет ти предоставят всичката необходима компютърна техника и програми, които са ти нужни, за да търгуваш. За компенсация удържаха комисиона по два цента на акция за всеки търг, който правиш. Ако искаш, а повечето хора искаха, предлагаха също един доста висок ливъридж върху депозита ти. Аз се регистрирах, като платих депозит от 200 000 долара и се договорих за два и половина пъти тази сума, което на практика означаваше, че започвах тази нова фаза от брокерската си кариера с половин милион долара.

Трябваше да мина кратък въвеждащ курс преди обяд. После прекарах по-голямата част от ранния следобед като разговарях с другите брокери и малко или много наблюдавах залата. Атмосферата в Лафайет — както Кевин беше казал, че ще е, беше дружелюбна и в дух на сътрудничество. Всички имахме чувството, че сме заедно в това, че всички работим срещу големите създатели на пазара в долния край на улицата. Но не ми трябваше много време да открия, че в залата има клики и някои големи личности и че невинаги щеше да е лесно да се тълкува динамиката. Имаше и няколко различни брокерски стила, разбира се. Мъжът от лявата ми страна например, удряше по клавиатурата като луд и като че ли не правеше никакво проучване или анализи.

— Каква е тази компания? — попитах аз, като посочих един символ на екрана малко след като бях седнал.

— Нямам представа — измърмори той, без да вдига очи от екрана, — има голям диапазон и се движи, и това е всичко, което ми трябва да знам.

Други брокери изглеждаха по-предпазливи и правеха доста проучвания — като следяха телевизорите, монтирани встрани на стената или като търчаха от масите си до терминала Блумбърг, монтиран високо в залата или като просто гледаха съсредоточено безкрая от графики на собствените си екрани. Във всеки случай, когато почувствах, че съм обхванал цялата зала и настроението в нея, отидох да работя на полагащото ми се място на масата, търсейки и аз някакви подходящи търгове. Но тъй като беше първият ми ден, давах го доста спокойно и когато затворих позициите си преди да удари последният звънец, имах печалба от само 5000 долара. Като се има предвид естествено бързия ми рекорд, това изобщо не ми изглеждаше много, но някои от другите брокери не бяха съгласни. Несъмнено, като новото дете в квартала, вече бях събудил известно любопитство, да не казвам подозрение, в залата. Някой ме попита доста колебливо дали не искам да се присъединя към групата им, която отиваше да се черпи в някакво заведение на Пиър 17 Павилиън, но аз отказах. Все още не исках да създавам нови връзки.