Алан Глинн - Екстремен ум

На мен въпреки всичко това ми изглеждаше като инстинкт, но информиран инстинкт, инстинкт, базиран на неимоверно много проучвания, които разбира се, благодарение на MDT-48, извършвах много по-бързо и изчерпателно, отколкото някой в Лафайет би могъл да разбере.

И това обаче не беше достатъчно обяснение, защото наоколо изобилстваше от добре финансирани изследователски отдели с добри източници на информация, получавана от задните офиси без прозорци на инвестиционните банки и брокерските къщи из цялата страна, претъпкани с бледи, безименни, „дървеняци“, изписващи цифри до зори, до кабинети препълнени с носители на Нобелови награди математици и икономисти, места като Института в Санта Фе и Техническия институт в Масачузетс. За сам човек аз обработвах огромен обем от информация — вярно беше — но все още не можех да се конкурирам с компании като тези.

Какво беше това?

След първия ден от втората ми седмица в Лафайет, се опитах да направя оценка на различните възможности — може би това се дължеше на някаква свръхинформация или засилен инстинкт, химия в мозъка или някаква мистериозна симбиоза между органичното и технологичното, но докато седях там на масата си, гледайки разсеяно в екрана, тези размишления бавно се сляха в една непреодолима гледка на необятната шир и красотата на самата фондова борса. Мъчейки се да осмисля това, скоро осъзнах, че въпреки податливостта й към предсказуеми метафори, тя беше един океан, божествена небесна твърд, цифрово представяне на Божията воля — фондовата борса беше нещо повече от просто пазар на акции. Със своята сложност и неспиращо движение двайсет и четири часовата глобална мрежа на търговите системи не беше по-различна от някакъв шаблон на човешкото съзнание, като електронния пазар може би формира първата експериментална версия на колективна нервна система, глобален мозък. Освен това каквато и комбинация на взаимодействие между кабели, микрочипове и вериги, клетки, рецептори и синхронизация да бяха необходими, за да се постигне тази грандиозна конвергенция между широкообхватната мрежа на интернет и мозъчната тъкан, струваше ми се, че в този момент съм се завъртял в нея, бях скачен и включен… моят мозък беше жива частица, огледално отражение на едно по-висше функциониращо цяло.

Съзнавах също, без да губя контрол върху себе си, че когато един индивид е в приемащия край на подобно откритие, адресирано единствено до самия него (и изписано, да речем, на нощното небе, както би се изразил Натаниел Хоторн), то може да е само резултат от нездраво и разстроено състояние на ума, но при мен то определено беше някак различно, беше нещо емпирично, можеше да се демонстрира — като резултат в края на шестия ми ден в Лафайет, имах една здрава верига от печеливши дилъри и около един милион долара в брокерската си сметка.

ТАЗИ ВЕЧЕР ОТИДОХ да пийна нещо с Джей и няколко от останалите в заведение на Фалтън Стрийт. След третата бира и половин дузина цигари, да не говорим за пороя от знания за еднодневните търгове от новите ми колеги, аз реших да сложа някои неща в ред — да направя промени, за които чувствах, че е дошло времето. Реших да направя депозит за апартамент — нещо по-голямо от жилището ми на Десета улица, и то в друга част на града, може би в Грамърси парк или даже Бруклин Хайтс. Реших също да изхвърля всичките си стари дрехи, мебели и натрупани вещи и да ги подменя само с такива, от които абсолютно се нуждая. Най-важното, обаче, реших да премина от еднодневни търгове на по-широко поле за действие, да премина към управление на парични фондове може би, осигурителни фондове или глобални пазари.

Бях търгувал малко повече от една седмица, така че естествено нямах много представа как ще се справя с нещо такова, но когато се върнах в апартамента си, като по някакъв условен знак, на телефонния ми секретар имаше съобщение от Кевин Дойл.

Щрак.

Биип.

— Здравей, Еди, Кевин е — какво е това, което чувам? Обади ми се.

Без дори да сваля сакото си, вдигнах телефона и набрах номера.

— Ало.

— И какво си чул?

Един удар на сърцето.

— Лафайет, Еди. Всички говорят за тебе.

— За мене ?

— Да. Случайно обядвах с Карл и още няколко души днес и един от тях спомена, че чул слухове за фирма за еднодневни търгове на Бонд Стрийт и че някой от търгуващите бил феноменален. Направих малко проучвания след обяда и твоето име излезе на преден план.