Това беше сравнително слаб ден за мен — поне що се отнася до умствената ми дейност и обема работа, която бях свършил, така че когато се прибрах вкъщи се чувствах доста нервен, даже малко луднал. Тъй като не можах да спя тази нощ, седях на дивана в хола, гледах телевизия и четох. На фона на филмите по кабелната телевизия, състезателни предавания и реклами, аз си пробивах път през финансовите раздели на вестниците от деня, биографията на Уорън Бъфет и всички текстове, надписи, рекламни подлистници, заглавки и снимки на половин дузина лъскави бизнес списания.
НА ВТОРАТА МИ СУТРИН в Лафайет, във вторник, прекарах доста време в слухтене около разните уеб страници. Накрая отворих една дузина основни позиции, за общо осемдесет хиляди, след което се концентрирах и започнах да ги следя внимателно.
Някъде към единайсет и половина, от лявата ми страна настъпи лека суматоха. През няколко маси три от мъжете с бейзболни шапки, които изглежда работеха много тясно заедно, започнаха да вдигат ръце във въздуха и да съскат „ йесссс “ един на друг. Изминаха няколко минути, докато вълнението се уталожи. Мъжът до мене, този, който блъскаше по клавиатурата, на име Джей, се отдръпна от екрана за малко и се обърна с лице към мен.
— Мисля, че нещо току-що премина по кабела, за някаква биотехнологична компания.
Той повдигна рамене, после се върна отново към работата си, но мъжът зад него изтъркаля стола си, заобиколи и ме заговори сякаш се познавахме от гимназията.
— Пробив в медицинския сектор, все още не е обявена компанията. MEDX — това е Медифлекс Инкорпорейтед, фармацевтична компания във Флорида, нали? Май че са открили някаква разработка за антираков протеин. Всички в бели престилки в Националната фондация за ракови изследвания са много развълнувани.
— И?
Той ме погледна сякаш искаше да каже: „Ти идиот ли си ?“ После, като направи неуверена пауза, каза: купувай Медифлекс!“
Видях, че Джей, мъжът до мен, вече прави точно това. Кимнах на другия мъж и се върнах към екрана си, за да видя каква информация може да се намери за тази фармацевтична компания Медифлекс Инкорпорейтед. В момента продаваше на цена 43 и 1/3, която се беше вдигнала от цената при отварянето 37 и 3/4. Всички предполагаха, че цената ще продължи да се качва нагоре и всички — поне тези около мен в залата — мисля, че купуваха Медифлекс на тази базисна цена. Прекарах малко време, разглеждайки основните принципи — печалби в миналото, потенциал за растеж, тези неща и по едно време, докато правех това Джей ме сръга и попита: „Колко купи?“
Погледнах го и замълчах, бързо прехвърляйки в ума си всичко, което току-що бях прочел за Медифлекс.
— Нищо не съм купил — казах аз. — Всъщност смятам да ги пласирам на предварителна продажба.
Това означаваше, че противно на всеизвестната преобладаваща мъдрост в залата, аз очаквах цената на акциите на Медифлекс да падне. Докато всички те се надпреварваха да купуват, аз ще заема дялове на Медифлекс от брокера си. После ще ги продам, като се задължа да ги изкупя обратно по-късно на цена, която се надявах да е значително по-ниска. Колкото по-ниска е цената, разбира се, толкова по-голяма ще е моята печалба.
— Смяташ да направиш предварителна продажба?
Той го каза доста силно и след като думата „предварителна“ се стрелна през масите като остра болка от ишиас по седалищния нерв, просто можеше да се усети как цялата зала се вкамени. Настъпи кратка тишина, после всички започнаха да говорят едновременно, да проверяват екраните си и да гледат към моята маса. През следващите две минути напрежението в залата нарасна, когато първоначалната група, поддържаща Медифлекс се събра отново и започна да хвърля коментари в моя посока.
— Съжаляваме за теб, приятелче.
— Скъпо ще ти струва.
— Смотаняк!
Не обърнах внимание на подигравките и се залових да приложа на дело моята стратегия спрямо Медифлекс за предварителна продажба, като следях и другите си позиции. Още известно време акциите на Медифлекс продължиха да се покачват, достигайки 51 точки, след това обаче се стабилизираха. Джей отново ме ръгна и вдигна рамене, сякаш казваше: „Обясни ми, защо продаваш предварително?“
— Защото това е само хипотетично — казах аз — какво си представяш, няколко мишки с рак в някаква лаборатория някъде си, се надигнали, седнали в леглата си, поискали чай и изведнъж всички ние изпадаме в умопомрачение и купуваме? — Поклатих глава: — И кога този нов протеин, който разработват, ще има търговско приложение? След пет години? След десет?
Читать дальше