Александра Маринина - Последно разсъмване

Вероятно именно затова така и не се бе оженил на своите четирийсет и две години. Извънредно висок красавец, невероятно богат човек, той беше мечтано лакомство за безброй млади момичета и дами, но предпочиташе свободните отношения и не позволяваше на никоя от своите приятелки да идва в извънградската му къща. Там се съхраняваше колекцията. И за външни лица, които не разбираха и не ценяха красотата на бижутерийните изделия, влизането там беше забранено. За срещи с нужни хора съществуваха офисът на Цирков, както и ресторантите и клубовете, а за срещи с жени прекрасно вършеха работа президентските апартаменти в скъпи хотели.

Такъв беше Олег Цирков. Богат. Независим. Леко странен. И малко побъркан, като почти всички колекционери.

Възможно ли е той да е убил Леонид?

Знае ли човек…

Но той имаше мотив да го убие.

… Сега беше краят на ноември, а преди девет месеца, през февруари, на Олег Цирков предложиха да купи едно бижутерийно изделие от осемнайсети век. Естествено, Олег се втурнал първо при Сотников, но в този момент Алексей Юриевич не бил в страната, намираше се в Мюнхен и участваше в бижутерийната изложба, която се провеждаше там всяка година през февруари. Налагало се автентичността на предмета да се установи спешно, продавачът го припирал и Олег се обърнал към Курмишов, който внимателно разгледал изделието — беше миниатюрна табакерка — и уверено потвърдил: истинска е. Олег платил за нея луди пари и бил безкрайно радостен от новата си придобивка — толкова изящна и изразителна.

Скоро след като Сотников се върнал в Москва, Олег го поканил в извънградската си къща, за да се похвали с новия предмет в колекцията си. На Алексей Юриевич му били достатъчни десет минути, за да произнесе присъдата си: той познавал ръката на този майстор и знаел къде да гледа и какво да търси. Изделието било фалшификат, без никакво съмнение.

— Кой ти я продаде? — попита той, докато прибираше в калъфа старинната бижутерска лупа.

— Куземцев — стъписано отговори Цирков. — Защо? Нещо не е в ред ли?

— Ех, Олег! — огорчено възкликна тогава Сотников. — Как може така! Защо купуваш предмети от хора със съмнителна репутация? Защо не се консултира с мен?

— Но вас ви нямаше…

— Добре, мен ме нямаше, тогава да беше отишъл при Курмишов, той е наясно не по-зле от мен. С Куземцев човек изобщо не бива да си има работа, репутацията му е много лоша, знае се за два-три случая с негови недобросъвестни продажби. Дори той самият да не е знаел, че това е фалшификат, а да е бил само посредник, неговите среди са… С една дума, далеч от идеала. В тези среди се въртят крайно нечистоплътни хора. Как можа да го направиш, Олег?

— Но… — Цирков загуби дар слово. — Но аз отидох при Леонид Константинович, показах му табакерката.

— И?

— Той каза, че е автентична.

Сотников не повярва на ушите си. Не е възможно Леонид да каже това! Не е възможно! Или зрението му наистина толкова е отслабнало след инсулта, че не е забелязал… Ами лупата? Дори с лупа ли не е видял… Все се прави на млад, все иска да изглежда здрав и пълен със сили, крие от всички заболяването си и неговите последствия.

— А каза ли му кой е продавачът?

— Да, Леонид Константинович попита и аз му казах.

— И той не те предупреди, че е опасно да имаш вземане-даване с Куземцев? Или те предупреди, но ти не го послуша? И после, нали си бизнесмен, Олег, сигурно прекрасно знаеш какво означава фактът, че продавачът те припира.

Олег мълчеше, блед и гневен, в очите му пламтеше омраза.

— Всичко разбрах — процеди през зъби. — Двамата са ме изиграли, като че съм някое хлапе. Леонид Константинович се е наговорил с Куземцев, поискал му е процент, за да потвърди автентичността на изделието. Така е станало. Негодник! Ще го убия!

Сотников положи големи усилия, за да успокои Олег.

— Не, почакай, не се горещи, Леонид е честен човек, познавам го от дете, той е абсолютно почтен, гарантирам за него — придумваше го Алексей Юриевич и сам не разбираше вярва ли на собствените си думи, или не. — И после, нито един уважаващ себе си експерт не би направил такова нещо, защото ако истината излезе наяве, това ще означава пълен крах на репутацията му като експерт. Леонид не е луд и прекрасно го знае. Просто е станало недоразумение. Леонид е жив човек и може да е сбъркал, като всеки от нас. Може да не е забелязал, нали знаеш, че има проблеми със зрението, именно затова престана да работи лично и основа фирма, в която ръководи и контролира работата на други майстори.