Александра Маринина - Последно разсъмване

— Никой и не ви подозира — отвърна Антон.

— Така ли? — недоверчиво присви очи Глинкин. — А защо тогава дойдохте вие, а не момчетата, дето бяха тук завчера?

— Защото ние имаме други въпроси към вас — обясни Антон. — Бихме искали да си поговорим за огърлицата, която Леонид Константинович е правил тук.

— Ето, то си личи, че нищо не разбирате! — възмутено се тросна старши технологът. — Нали още онзи път ви се обясни напълно разбрано: Леонид Константинович направи само ескиза, той измисли изделието и го нарисува. Не го изработи. Изработихме го ние, тоест нашите майстори.

— Ами добре — примирително се усмихна Антон, — изработили са го вашите майстори. С кого, значи, е най-добре да поговорим за тази работа?

— Най-добре с началника на производството, хайде, ще ви заведа при него, сега е в цеха, при фасетьорите. Два дена беше на легло заради високо кръвно, след като научи за Леонид Константинович, а днес, слава богу, дойде на работа.

Началникът на производството Ваган Амаякович Араратян изглеждаше не съвсем здрав, но изрази пълна готовност да отговори на всякакви въпроси.

— Господи, само да помогне за разкриването — въздъхна той. — Какво нещастие с Курмишов…

Антон отстъпи бойното поле на Дзюба: в края на краищата това е негова идея, нека момчето задава въпросите, които смята за нужно. Ако стане нужда, той, Антон, е до него, ще помогне.

Араратян веднага отхвърли идеята за изготвяне на две еднакви колиета.

— Да, точно това е — кимна той, след като погледна снимката. — Нарича се не колие, а огърлица нагръдник. Но всеки човек, който що-годе разбира от бижутерия, веднага ще ви каже: да се направят две такива изделия едновременно е невъзможно. Във всеки случай, не е възможно това да е станало тук, при нас.

— Хайде да започнем от отчетността — предложи Дзюба, — а ако там всичко съвпада, вие ще ми обясните защо е невъзможно по един ескиз да се направят две еднакви изделия.

— Добре — съгласи се Ваган Амаякович. — Да вървим при нашата Нона, тя води в компютъра пълен отчет за всички материали и процедури. Защото нашата отчетност е също толкова ювелирна, каквото е и производството ни: отчита се всичко до последната дреболия, до микрона, до милиграма.

Нона, млада и много симпатична тъмнокоса жена, която се оказа внучка на същия онзи старши технолог Глинкин, бързо намери в компютъра всички сведения за колието, изработено по ескиз на шефа.

— Ето, мога да ви прочета всички параметри на изделието, искате ли? — предложи тя.

Дзюба, естествено, поиска. Нона започна да чете данните, като гледаше екрана, и само след половин минута на оперативните работници свят им се зави.

— Не, прощавайте — спря я Антон, — ние не сме професионалисти, трудно ни е да възприемаме така. Дали е възможно да помолим някого да опише изделието с точно посочване на всички параметри, но… на човешки език, така да се каже. Защото и ние трябва да го разберем и да го обясним на следователя.

— Ами аз ще го направя — усмихна се Нона, — вие сега си вършете някаква друга работа, а аз ще го опиша и ще разпечатам обяснението за вас.

— Кога? — нетърпеливо попита Роман.

— Ще ми дадете ли двайсетина минути?

Оперативните работници оставиха момичето на мира и отново се заеха с Араратян, който разказа, че изработването на колието, което всъщност се оказа огърлица нагръдник, било осъществено по така наречения договор за изработване на ишлеме, защото Леонид Константинович лично подбирал камъните, лично направил и дизайна, а после донесъл камъните и ескизите във фирмата и ги предал по договор за изработване на изделието с материал на клиента.

— Разберете — каза началникът на производството, — да се изработи точно такова огърлие е практически невъзможно, защото подборът на камъните е уникален. Леонид Константинович е подбирал камъните за това изделие почти година и половина, посещаваше всички изложби, дори в чужбина.

— Защо? — взискателно попита Дзюба. — Какво е уникалното тук?

— Когато Нона направи описанието за вас, ще го прочетете и всичко ще разберете. Според замисъла на Леонид Константинович огърлието трябваше да изобразява изгрев-слънце над море. Тоест трябваше да подбере камъни, които биха могли да предават играта на цветовете в морската вода, когато върху нея падат лъчите на изгряващото слънце. Изобщо, повярвайте ми, това е невероятно трудна и продължителна работа — да подбереш нужното количество камъни по качество, цвят, размер. А след като камъните са подбрани, започва самата работа: восъчни модели, майсторски модел, отливане, монтиране. Всичко това също изисква време, и то много. Така че, ако вие, младежи, намеквате, че някой от нашите майстори е откраднал дизайна, тоест е копирал или ескизите, или восъчните модели, много сериозно грешите.