Александра Маринина - Последно разсъмване

— Нали ти казах, че е професионалист, каквито сега няма — със същия шепот отговори Антон. И вече с нормален глас попита: — Нона, тук на два пъти са описани диаманти и на два пъти — рубини, защо така?

— Защото това са две отделни групи камъни, отличаващи се по качество. Нали е трябвал различен цвят — поясни момичето.

— Вие не разбирате — намеси се Араратян, — като всички дилетанти смятате, че всеки камък има само един цвят. Че нали, ако е рубин, е червен, ако е аметист — виолетов, ако е диамант — бял. Но не е така. Цветовете и оттенъците са в извънредно широк спектър. Ами че само белият цвят на диаманта има няколко разновидности! А пък за броя варианти на червения цвят при рубина да не говорим. Камъкът за слънцето е бил търсен много дълго, той е трябвало да бъде в напълно определен цвят и достатъчно едър, а после към него е трябвало да се подберат камъни за отблясъците и за ивиците вода, освен това те е трябвало да бъдат в съответен цвят с постепенно избледняващ тон. Ето за това на Леонид Константинович му е била нужна повече от година. Така че второ точно такова огърлие с абсолютна сигурност все още няма, дори да се е намерил някой, който е продал восъчните модели или рисунката, до появяването на такова изделие в реалния живот ще мине още много време — повтори той.

Какво пък, настъпи времето да зададат следващите си въпроси: възможно ли е някой да е имал лични мотиви за убийството на Леонид Курмишов? Може би неговата смърт не е свързана с убийството на Евгения Панкрашина и всичко това не е нищо друго освен съвпадение? Вярно, прекалено странно съвпадение, ако не забравяме тайнствената огърлица, изчезнала при Панкрашина и появила се незнайно откъде, но… Какво ли не се случва в живота?

— За това е най-добре да попитате Алексей Юриевич Сотников, те са стари приятели — поклати глава началникът на производството. — Ако в живота на Леонид Константинович е имало нещо такова, Сотников не може да не го знае. Леонид Константинович се е учил при бащата на Сотников, отишъл е при него още като малко момче, двамата още оттогава са приятели. Така че ако Сотников не знае, тогава или никой не знае, или нищо такова не е имало.

Значи, Сотников. Същият онзи бижутер, когото следователят е извикал за идентифициране на Курмишов и който е станал първият свидетел, разпитан по делото за убийството.

— Някой друг?

— Ами също и Иля Ефимович Горбатовски, те наистина не са приятели от толкова дълго време, колкото със Сотников, но все пак са доста близки. Във всеки случай, в нашата фирма често се изпълняват поръчки по договори за работа на ишлеме.

— По договори за работа на ишлеме ли? — намръщено повтори думата Антон.

— Ние така ги наричаме — усмихна се Араратян, — договори на ишлеме означава, че се работи с материали на клиента, такава е нашата формулировка. Иля Ефимович е частник, има свое ателие, в което работи сам, с двама помощници за някои от процедурите, а отливането възлага на нас.

През целия път обратно Дзюба мрачно мълча.

— Рома, не се разстройвай — утешаваше го Антон.

— Да, бе. — Рижавият оперативен работник безнадеждно махна с ръка. — Пак излиза, че съм си фантазирал глупости, само напразно си изгубихме времето.

— Не си прав. Научихме много полезни неща. Първо, сега знаем със сигурност как е изглеждало това колие и имаме неговото професионално описание. Дори да се окажеш прав и Панкрашина да не е носила него, а копие или фалшификат, ние пак знаем какво търсим и за какво изобщо става дума. Второ, в нашата работа и отрицателният резултат е резултат. Една версия по-малко означава да хвърлим повече сили за други версии. И после, кога друг път щеше да видиш как се оформят диаманти? А така ние успяхме да видим толкова интересни неща: и фасетьори, и монтировчици, и разни приборчета, и за родирането ни разказаха. Знаеш ли, кой знае защо, си спомних фрагменти от стари филми. Помниш ли, имаше един филм „Връстници“? Та там героини бяха три приятелки. Едната учеше в медицинския институт, другата — в театралния, а третата работеше в часовникарски завод. И там показваха този часовникарски завод: всички едни такива чистички, с бели престилчици и забрадки, също като в операционна. Та съм си представял, че и бижутерите работят така. А сега видяхме едно най-обикновено производство, никакви бели престилки, никаква стерилност. Но пък хората, които работят с метал, имат специални приспособления, които помагат металният прах да не се разпръсва, а да се събира на повърхността и после да го съберат, така че нито един милиграм злато да не се изгуби. Интересно беше, нали!