Александра Маринина - Последно разсъмване

— Това — с пресъхнали устни промълви Дзюба.

— Ами то изобщо не е изчезвало, както е лежало в сейфа на убития, така си и лежи — спокойно заяви Надир.

Значи Панкрашина не е била убита заради колието? Тогава излиза, че е било убийство по лични причини. А те бяха стопроцентово сигурни, че са отработили тази версия от край до край.

На свой ред Надир им разказа, че трупът на Леонид Константинович Курмишов бил открит в понеделник сутринта в горски масив близо до оживено шосе. Пътят бил кален, били минали хиляди коли, не били останали никакви следи.

— На гърдите на трупа — лист, пробит с кръст, никакви документи, затова и се затруднихме с установяването на личността. Прегледахме заявките за издирване, но съдебният медик веднага каза, че смъртта със сигурност е настъпила по-малко от денонощие преди откриването на трупа, най-вероятно в рамките на 12 часа, така че е рано да търсим сред изчезналите: дори близки да го издирват, още не са приели заявлението им. Листът беше странен, нищо не разбрахме, показвахме го на всички наред, докато не се намери един умник, който каза, че написаното имало отношение към бижутерията. За това си пропиляхме цяло денонощие! А във вторник вечерта отново проверихме кой е бил обявен за издирване и намерихме заявка за бижутера Курмишов, когото никой не бил виждал от миналия четвъртък насам. Определено е умрял в нощта на неделя срещу понеделник, а къде е бил от четвъртък до тогава — един господ знае. Може да е прекарал това време при жена, може да е бил извън града, само че не е вдигал телефона — нито стационарния, нито мобилния. Веднага се свързахме със заявителя, организирахме идентифицирането, в сряда сутринта нашият покойник бе идентифициран като Леонид Константинович Курмишов, роден през 1956 година. Естествено, намерихме адреса, влязохме в дома му, огледахме, но там всичко е чисто: нито следи от взлом, нито някакво безредие, в сейфа — документи, пари и това украшение. Вчера успяхме да отидем и във фирмата му, разпитахме служителите, познават това колие, самите те са го работили по ескиз на Курмишов.

— Скъпо ли е? — попита Антон.

Надир сви рамене.

— Не съм специалист, но във фирмата казаха, че било скъпо, страшно много скъпоценни камъни, макар и дребни, но безброй, и изработката била сложна.

— Добре, ами листът? — не се стърпя Дзюба. — Може би на него има нещо интересно? Все пак прилича на ритуално убийство, на отмъщение или поради някакви лични мотиви.

— Не, свидетелят, който идентифицира трупа…

— Сотников ли? — отново се обади инициативният Дзюба, с което заслужи неодобрителния поглед на Антон.

Надир веднага се напрегна и го изгледа втренчено.

— А вие откъде знаете?

— Е, прощавай — примирително каза Антон, — нали не можехме да дойдем при вас съвсем неподготвени, това би означавало да не уважаваме колегите си.

Надир поомекна.

— Ами да, Сотников. Та той даде обяснения на следователя за този лист, нищо интересно за нас от него. Вчера изяснихме и откъде се е взел. Така че не го е оставил убиецът със сигурност.

— При трупа намерени ли са пари и ценности?

— Да — кимна Надир, — и часовник, и банкноти в портфейла, и пръстен на пръста, и кръст. Всичко, което е нормално човек да носи у себе си. Освен документите.

— Може престъпникът да е оставил кръста? — отново се намеси неуморният Роман.

— Не ми се вярва — въздъхна Надир. — Сотников разпозна кръста, бил на Курмишов, а за листа разбрахме, че го е носел от работата си. Дадохме го на експертите, но още нямаме отговор от тях.

— А какво друго намерихте в сейфа на потърпевшия?

— Нищо особено… Документи. Пари. Нали ви казах вече.

— Какви документи по-точно?

— Ами разни бижутерски работи — намръщи се Надир. — Уставните документи на фирмата, регистрационна карта за Пробирния надзор, разни лицензи, потвърждаващи правото му да работи със скъпоценни камъни и благородни метали. Договор с банка за наемане на сейф.

— Това пък защо? — само се изплъзна от езика на любознателния Дзюба.

— Трябва да знаеш — назидателно изрече Надир, — че един бижутер трябва да има сейф в банка, в който да съхранява материалите и готовите изделия. Без потвърждение, че ползва банков сейф, той не може да получи регистрация в Пробирната палата. Но, разбира се, това е задължително само за бижутерите, които работят частно. Ако фирмата му е в сграда, оборудвана с бункер, не е нужно да наема сейф. Всъщност аз научих, че тези тарикати наемат сейфове, за да получат регистрация, но не ги използват, предпочитат да имат хубав сейф вкъщи. Естествено, укрепяват и входната си врата. Разбирам ги, не могат да тичат до банката за всяка дреболия.