Александра Маринина - Последно разсъмване

— Наум?!?!

— По-тихо, де… Да. Наум. Той е професионалист от най-висока класа.

Най-сетне Борис Соломонович премести очи върху оперативните работници и поклати глава.

— При днешните цени това нещо трябва да струва между три и пет милиона рубли.

— Колко?! — възкликнаха едновременно детективите.

— Между три и пет милиона — потвърди бижутерът. — Това е само стойността на камъните, метала и работата. Без да слагаме в сметката ексклузивността. Ако е от деветнайсети век, сами разбирате, че цената е многократно по-висока. Но аз не съм виждал такова изделие у старите майстори. А Борис Соломонович знае всичко, можете да ми вярвате. Следователно, все пак е нова изработка. Ето ви отговора на вашия въпрос. Колекционерите не търсят нови изработки. Във всеки случай онези колекционери, които са известни на мен.

— Благодарим, Борис Соломонович. — Антон направи няколко крачки напред, извади иззад масата насред стаята един стол и го яхна, като скръсти ръцете си на облегалката. — А сега разкажете на нас, несръчните, кой е този Леонид Курмишов и какво му се е случило. И кой е Алексей Сотников, който ходил в моргата да го идентифицира.

— Надежда Игоревна, сигурен съм, че между убийството на Панкрашина и убийството на бижутера Курмишов има връзка! — палеше се Дзюба. — Погледнете: на 21 ноември убиват Панкрашина и открадват скъпото колие, а след няколко дена убиват известен бижутер. Два трупа, по един или друг начин свързани с бижутерийното дело, за по-малко от седмица! Това не може да бъде случайно съвпадение!

— А ти какво ще кажеш, Антоне? — Следователката Риженко премести погледа си към Сташис. — И ти ли мислиш така?

— Не знам — призна Антон. — Не съм толкова сигурен. Все пак Москва е много голям град, каквото и да си приказваме. Нашата столица е разграден двор в буквалния смисъл на думата. Само си представете: убиват човек, който неотдавна е ходил на зъболекар, задължително ли е сега всеки зъболекар, убит наскоро, да е свързан с него? Точно така може да се търси връзка между трупове на автомобилисти и на служители в автомобилни сервизи.

— С една дума, ти не си съгласен с Роман — направи извод Надежда Игоревна. — Работил си с него веднъж, и то неофициално, а аз работя с Дзюба постоянно, тъй като обслужваме една и съща територия. Неговите идеи изглеждат малко фантастични, вярно е. И в деветдесет процента от случаите се оказва, че е точно така. Но в десет процента от тях той се цели точно. Хайде, момчета, тръгвайте за района, където разследват убийството на Курмишов, и подушете хубавичко наоколо. Ако щете, изгубете си времето. Един ден нищо не решава, и без това убийството на Панкрашина не успяхме да разкрием по горещи следи, сега няма закъде да бързаме.

За да се срещнат с оперативните работници, които водеха делото за убийството на Леонид Курмишов, се наложи да похабят много време: момчетата не си седят по кабинетите, имат страшно много работа. Когато се появиха най-сетне в отдела си, веднага заявиха, че без съгласуване с ръководството няма да дадат никаква информация и няма да им покажат никакви документи. Докато Антон организираше преговорите на следователката Риженко с началството на оперативните работници, мина още цял час. Дзюба се нервираше, нямаше търпение да провери своята версия. Антон чакаше спокойно, използваше възможността да изключи работата от мислите си и да си поблъска главата над своите перспективи, толкова неясни и тревожни. Да си търси съпруга… Или все пак бавачка? И ако търси бавачка, откъде да вземе пари, за да й плаща?

Най-сетне всички организационни въпроси бяха решени, но точно тогава следователят извика за нещо единия от оперативните работници, занимаващи се с убийството на Курмишов, и Антон и Дзюба трябваше да разговарят с другия — симпатично тъмнооко младо момче на име Надир.

— Първо вие ми кажете защо се интересувате — заяви Надир. — После ще видим.

Детективите много добре разбираха какво именно смята „да види“ после. Оперативната информация, както и материалите по следствието, е нещо много ценно, човек не я пилее току-така. Тъй че пръв заговори Антон, разказа за убийството на Евгения Панкрашина и изчезналото колие.

Надир внимателно изслуша описанието на колието, после отвори касата и извади папка, а от нея — цветна снимка.

— Това ли?

Антон и Роман замряха вцепенени: на снимката се виждаше ярка голяма огърлица с диаманти, сапфири, топази и рубини. И един голям рубин, изобразяващ слънце, изгряващо иззад планини. Наистина нагръдник, как да го наречеш другояче…