Александра Маринина - Последно разсъмване

Защо не? Нима не е възможно Гена да е получил информация за връзка с убийството на Панкрашина от някой гастарбайтер, живеещ именно в това общежитие? От друга страна, откъде може да е получил такава? В събота е бил дежурен, значи не е работил по случая с Панкрашина, в неделя се е освободил, в 15 часа са почнали онези състезания… Да, но преди началото на състезанията Гена е имал половин ден и кой знае къде е бил, какво е правил, с кого се е срещал? Напълно е възможно, разсъждаваше наум Роман, да се е срещнал с някого, от когото е получил насоки към общежитието в Източния район. И след състезанието да е отишъл там. И дори е напълно възможно да е спипал убиеца, който не е чакал да го разобличат и е нанесъл изпреварващия удар.

— Знаете ли — Роман рязко вдигна глава и прекъсна насред думата следователя, който скучно изговаряше своя пореден грижливо подготвен въпрос, — може да са убили Гена дори заради играта.

Следователят дълго, мълчаливо гледа оперативния работник, после осъждащо поклати глава:

— Ужас, просто ужас, в какво се е превърнал криминалният отдел — потиснато каза той. — Какви хора назначават? Откъде ги вземат? С какви бръмбари са пълни главите ви? Не, определено криминалното разследване умря едновременно със съветската власт. Върви, Дзюба. И покани следващия.

Цялата сутрин, докато Дзюба даваше показания пред следователя, Антон Сташис проверяваше алибито на Вероника Нитецкая за сутринта в сряда. Оказа се проста работа. Вероника Валериевна се намирала в офиса си от 10 часа сутринта до 21 часа, никъде не излизала, а в момента на убийството на Панкрашина водела преговори с представители на транспортна фирма. Всъщност версията на Дзюба за евентуална нейна връзка с убийството от самото начало изглеждаше на Антон доста неубедителна, така че той дори не се разстрои много, когато се разбра, че не са уцелили.

Кой знае защо, по-перспективен като източник на информация му се виждаше певецът Виктор Волко. Оказа се, че не е лесна работа да получиш аудиенция при него: наложи се да действа чрез неговия продуцент, който дълго шумоля с прелистваните страници на ежедневника и всячески демонстрираше невероятната заетост на звездата на вокала: преговори, репетиции, концерти, задължителна почивка (Та това е глас! Трябва да разбирате това. Гласът изисква определен режим!), посещение при личния фониатър… В един момент на Антон му писна да се прави на интелигент и той кратко и ясно заяви, че за полицията Виктор Волко е не певец, а свидетел, когото трябва да разпитат, и то колкото по-бързо, толкова по-добре. Продуцентът тежко въздъхна и определи час и място.

— Само че много ви моля — да бъде кратко. Виктор Семьонович трябва да отиде да провери акустиката в една зала, където му предстои да пее след два дни. И се постарайте да не го вълнувате, това влияе зле на гласа.

— Е, това вече зависи… — позасмя се Антон.

При Волко пристигнаха вече двамата с Дзюба. Певецът се беше отпуснал с изпружени крака в дълбок мек фотьойл, а продуцентът, мършав нервен тип с гъсто намазана с гел щръкнала коса, сновеше из помещението като куче пазач и с целия си вид намекваше, че е готов всеки момент да захапе гърлото на всеки, който само посмее да разклати нервната система на звездата.

— Познавате ли се с Евгения Панкрашина? — започна Роман.

Предварително се бяха разбрали с Антон въпросите да задава Дзюба, а Антон да остане страничен наблюдател и да „помага“ на младия оперативен работник с погледи и жестове, като така координира и насочва хода на разговора. За това го бе помолил самият Роман: „Трябва да се уча. Гена винаги поемаше всичко и после нищо не ми обясняваше“.

Пълно спокойствие. Името Панкрашина не предизвика у певеца никакви емоции.

— За пръв път чувам това име.

— Бяхте ли на 20 ноември на приема по случай юбилея на господин Букарин?

— Да, поканиха ме да пея пред гостите. Защо, какво е станало?

— Във втората почивка сте разговаряли с една дама. Познавате ли се с нея? Коя е тя?

— С дама? — сбърчи чело Волко. — Разговарях с много хора, включително и с дами. Имаше много народ. Не разбирам какво искате от мен.

— Постарайте се да си спомните, моля: Евгения Василиевна Панкрашина, съпруга на Игор Панкрашин, известен бизнесмен и благотворител.

Волко се позамисли и отново завъртя глава.

— Не, не я познавам. Макар че е напълно възможно да съм разменил няколко думи с нея.

— Казаха ни, че сте разговаряли с нея, и то твърде оживено. Далеч не е било няколко думи, обсъждали сте нещо. Спомнете си, моля. Нисичка жена, възрастна, с черна рокля, носела и ярка огърлица на шията.