Александра Маринина - Последно разсъмване

— Имаше състезание — веднага отговори Дзюба.

— Какво състезание? По какъв вид спорт?

— Ами… — запъна се Роман. — По компютърни игри онлайн. Сигурно неговият отбор е победил, оттам са медалът и дипломата…

— Дяволите ви взели — злобно просъска началникът. — Хлапаци! На сериозни длъжности сте, занимавате се със сериозна работа, ама не, още не сте се наиграли, неизживяно детство. Добре, а какво е търсил в Югозападния район? Какъв интерес може да е завел Колосенцев там?

Всички мълчаха. Мълчеше и Роман Дзюба. За пръв път чуваше за някакви гаражи в Югозападния район.

— Както и да е — внезапно махна с ръка, — и без това са го убили в Източния. Кой знае защо е отивал към общежитието. Някой да знае какво е правил там? Откъде му е хрумнало да ходи там?

Той огледа поред служителите, които нищо не можеха да отговорят.

— Така — резюмира началникът. — Дзюба, сега бързо отиваш при следователя, той вече чака, дойде тук, за да не се губи време.

— Защо аз? — възмути се Дзюба. — Не може ли да почне от другите? Аз трябва да отида…

— Ще отидеш, има време. Ти през последните дни работи плътно с Колосенцев, по цели дни беше с него, така че въпросите ще са първо към теб. По-късно ще стигнат и до другите. Всички са свободни.

Следователят се бе настанил в кабинета, където бяха бюрата на Дзюба, Колосенцев и на още двама оперативни работници. Беше човек на възраст, бавен и скучен. Формулираше въпросите така, сякаш пред него не беше представител на правоохранителните органи като него, а закоравял мошеник или разхитител, който може да покани най-добрия адвокат, така че трябва да бъде пределно внимателен с думите си и точен с изразите. Но Роман не обърна на това никакво внимание, всичките му мисли бяха насочени към осъзнаването, че Гена вече го няма. Едва вчера сутринта е бил, вечерта е бил, а днес сутринта вече го няма. И вече никога няма да го има. Отговаряше разсеяно, като принуждаваше следователя търпеливо да повтаря отново и отново едни и същи въпроси: какво е това място с гаражите? Кога Колосенцев е записвал маршрута и местоположението на тези гаражи? В някакви разследвани случаи срещали ли са лица, свързани с това място, или с гаражите, или с автомобилите там? Какво може да е правил Колосенцев при общежитието на гастарбайтерите? Възможно ли е там да го е завел оперативен интерес?

— Разберете — най-сетне не издържа Дзюба, — един нормален оперативен работник никога не разправя наляво и надясно за местата или хората, към които проявява оперативен интерес. Може Гена наистина да е изровил нещо интересно в това общежитие, но не е говорил за това на никого. Това е нормално, ние не знаем нищо един за друг в този смисъл. Тоест, разбира се, знаем — веднага се поправи той, — ако работим по един и същи случай. Но Гена участваше в разследването на няколко различни случая. За случаите, които водехме заедно, мога да кажа едно-друго, но за другите — нищо.

— Недей да ми даваш акъл — позасмя се следователят. — Добре, де. През последните дни сте работили заедно по убийството на Евгения Панкрашина, нали така?

— Така е.

— Може ли сред гастарбайтерите да е имало източник на информация по този случай?

— Не — завъртя глава Дзюба, — едва ли. Нашата потърпевша е била съпруга на бизнесмен, той дори има свой фонд. Прилична дама, четири деца, трима внуци. Никакви контакти с гастарбайтери.

— Може вашата потърпевша наскоро да е правила ремонт? Нали знаеш, бачкаторите от провинцията се занимават предимно със строително-ремонтни работи.

— Не — отново завъртя глава Роман, — дори Панкрашини да са правили ремонт, те със сигурност са наели професионални строители и дизайнери. Не са хора, дето ще си имат работа с гастарбайтери. Освен ако…

— Какво? — напрегна се следователят.

— Освен във връзка с черния пазар… Имаме убийство с цел обир, откраднато е скъпо бижу, така че проверяваме как може да е пласирано.

— Ясно. — Следователят за пореден път записа нещо в протокола. — А разработвате ли версия за връзка на гастарбайтери с убийството на Панкрашина? Не с пласирането на откраднатото, а именно с убийството?

„Не“ — едва не изтърси Дзюба. Но навреме се сепна и що-годе уверено отговори, че да, разбира се, помислили са за това, но засега нямат никакви основания… и никакви доказателства… защото при тези обстоятелства Панкрашина е можел да убие само човек, който е знаел, че в този момент тя ще носи със себе си скъпото бижу. А кръгът на тези осведомени хора е твърде, твърде далеч от кръга работници, пристигащи от всички краища на необятната Русия и от страните наоколо да търсят работа в Москва.