Александра Маринина - Последно разсъмване

От номера на дежурната част.

Случило ли се е нещо? Защо трябва така панически да търсят служител, който всеки момент ще се яви на работа? „Глупаци“ — беззлобно си помисли Роман и ускори крачка. Няма да се обажда, ще е там след най-много седем минути и ще научи всичко.

Едва влязъл през входната врата и озовал се пред гишето на дежурния, Дзюба почувства, че нещо неприятно се е случило. Само след минута се вкамени, безсилен да помръдне.

Днес на разсъмване Генадий Колосенцев бил намерен мъртъв.

Не може да бъде! Как така? Защо? В събота той застъпи на денонощно дежурство, в неделя сутринта се е освободил, имаше състезание… Състезание!!! Това е някаква грешка, изобщо не са намерили Гена, който вчера не беше на работа, не беше участвал в задържания, не беше седял в засади, а бе играл своите игрички на абсолютно безопасно място!

— Рома — разтърсваше го някой за рамото. — Роман, искаш ли вода?

Роман се окопити и бавно завъртя глава. Намери се приклекнал, подпрял гръб на стената. Послушно пи вода от подадената му от дежурния чаша, зъбите му тракаха, водата на тънка струйка се изливаше покрай устата му върху пуловера, но той не забелязваше това.

— Рома, върви при шефа, той нареди веднага да се явиш при него още щом дойдеш.

Дзюба стана, краката му бяха някак несигурни, но по пътя до кабинета на началника кажи-речи успя да се стегне.

Началникът беше блед и гневен. В кабинета вече бяха всички служители от отдела, чакаха само Роман. По лицата на оперативните работници се четяха потиснатост и объркване.

— Трупът на Колосенцев е бил открит в шест часа сутринта в Източния район — започна началникът, — близо до общежитието на гастарбайтерите. Някой от вас в течение ли е какво е правил там?

Всички отрицателно завъртяха глави.

— А как… как са убили Гена? — попита Дзюба.

Началникът сви рамене.

— Ами съдебните медици ще го видят, тогава ще научим. Засега не е ясно. Външният оглед не е намерил нищо — нито огнестрелни рани, нито порезни, нито прободни, нито травми на черепа. Смъртта е настъпила приблизително осем часа преди момента на огледа, тоест около двайсет и два часа в неделя. По-точно ще ни кажат после.

— Може Гена да е починал по естествени причини — рискува да предположи Роман, — от някаква болест?

— Колосенцев болен ли беше? — вдигна вежди началникът. — От какво?

— А, не знам — унило отговори Роман. — Май от нищо… Просто си помислих… Нали знаете, често се случва така: скъса се някоя аневризма в главата — и край, за миг човека го няма.

— Да ти се не види, Дзюба! — закрещя вбесен началникът. — Колко глупости имаш в главата си! По-добре да четеш книги по работата си, а не да изравяш от интернет разни глупости по медицински въпроси! В нашата страна си имаме достатъчно доктори и без тебе.

Старши лейтенант Дзюба беше млад и не особено опитен, но плах съвсем определено не беше. Ако не беше смъртта на Гена, сигурно не би посмял… Но сега му беше безразлично. Гена е бил убит, а тези дебели задници се скатават по кабинетите и ръководят! Беше несправедливо, защото началникът, преди да седне в ръководното кресло, също като всеки друг оперативен работник беше „тъпкал земята“, и то не една година. Но в този момент Роман Дзюба мислеше не за справедливостта, а за своя загинал колега.

— Защо, има ли някакви книги по специалността, които още да не съм прочел? — дръзко се изрепчи той. — Само ми кажете заглавието и още днес ще я намеря и ще я прочета.

По лицата на оперативните работници плъзнаха слаби усмивки. Всички знаеха, че в университета на Министерството на вътрешните работи Дзюба бе учил до самозабрава, че всичко му беше интересно, защото четеше не само учебниците, но и всичката допълнителна литература, препоръчана в катедрите от методическите указания по всеки предмет. Освен това се беше включил в няколко научни кръжока едновременно, бе подготвял реферати и доклади, бе се изказвал на студентски научни конференции. А пък по своята пряка специалност „оперативно-дознателна дейност“ беше прочел изобщо всичко написано, като се почне от средата на 50-те години на двайсети век.

Началникът му хвърли мрачен и убийствен поглед. Всички разбираха, че няма какво да му отговори: той отдавна вече не се интересуваше от никаква литература по специалността, още от времето, когато бе завършил Омската милиционерска школа, а това бе се случило преди около двайсет и пет години.

— Документите му са налице — реши началникът да не задълбава в опасната тема и продължи да излага информацията за откриването на трупа на Генадий Колосенцев, — служебното удостоверение не е откраднато. И парите са налице. До трупа е имало чанта, в нея — клавиатура и компютърна мишка, някакъв медал и диплома, а също бележник със служебни записки. В джоба на якето — ключовете от колата, от апартамента, от кабинета, а също — листче с бележки, направени очевидно от ръката на самия Колосенцев. Тези бележки представляват описание на маршрут от търговския център в Северния район до някакво място в Югозападния, веднага след Околовръстното, там има гаражи. Кой знае какво е правил Колосенцев в Северния?