Александра Маринина - Последно разсъмване

— Благодаря ти, Гена — искрено, от сърце благодари Дзюба.

— Моля — великодушно се усмихна Колосенцев, — влачи, малкият, докато съм жив, учи се от майстора.

Алексей Юриевич Сотников беше недоволен и от себе си, и от своята работа. Вече трети час работи върху майсторския модел на изделието и чувства, че нещо не върви, не става, някаква дреболия го боде в очите, но каква? Какво не е в ред? Пропорциите ли? Или рисунъкът, който в готовото изделие ще бъде украсен с камъни? Или е сбъркал с цвета на метала — поначало майсторският модел трябваше да се направи в жълт метал, а той го направи в бял, защото изделието съгласно ескиза трябваше да бъде от бяло злато. Може би беше сбъркал още при етапа на работата върху ескиза и от самото начало е трябвало да мисли за жълто злато? Но нали клиентът го хареса, утвърди ескиза още при първото представяне, пък и на самия Сотников много бе харесал проектът на жена му Людмила. Тя беше художник-дизайнер на бижута.

Сега излиза, че някъде се е промъкнал дефект. И колкото и да се мъчи Алексей Юриевич, не може да разбере: къде е грешката? Какво не е както трябва?

„Днес не ми е ден — помисли си ядосано. — Понякога погледна за две минути — и виждам всичко, и преправям, и се радвам на резултата. А понякога — също като днес. Някакво затъпяване. И защо ли хората смятат, че едно бижу може да се изработи набързо?“

За него, който от най-ранно детство бе наблюдавал работата на баща си, беше съвсем нормално и естествено Истинското изделие, индивидуалното, осмисленото, както се изразяваше Юрий Алексеевич Трети, да се изработва с месеци. Ами че само за ескиза отиваше от седмица до месец! Вярно, сега има програми 3-0 и работата върху ескиза върви по-лесно и по-бързо, но пак понякога е много трудно да угодиш на клиента и да нарисуваш нещо, което ще му хареса, налага се да правиш по три-четири варианта, докато човекът утвърди ескиза.

Още месец до месец и половина отиват за изработване на майсторския модел — въплъщаването на утвърдения ескиз в изделие от по-евтин метал. Сега Сотников изработва майсторските модели в своето производство, а баща му изпълняваше всички частни поръчки вкъщи и малкият Алексей обожаваше да разглежда многобройните мънички тигели за топене на метал, порцелановите мензурки за реактивите, различните инструменти, много от които бяха наследени от старите майстори и имаха полирани от времето дървени дръжки, клещички, пили — от обикновени до най-фини, отвертки, менгемета. Особено омагьосваше момчето шлифовъчната машинка, която приличаше на бормашина с множество различни бургийки. Всичките тези инструменти и до днес лежат на работната маса на бижутера Сотников, макар че не е редно да се занимаваш с изработка на бижута в жилищно помещение, но нали от памтивека това правило се е нарушавало! Важното е да имаш добра вентилация и лесно за проветряване помещение, е, разбира се, и газовата бутилка за заваряването и запояването да не представлява заплаха за безопасността на обитателите.

Алексей Юриевич изработи този майсторски модел във фирмата си и го донесе вкъщи, за да го доработи. Моделът трябваше да бъде показан на клиента, но предварително в него трябваше да се поставят изкуствени камъни вместо истинските, ако ескизът предвиждаше такива. Според ескиза в табакерата се предвиждаха камъни, но Сотников дори не беше започнал да ги поставя: безпокоеше го нещо неуловимо, неосезаемо, но пречещо на окото и ума да се наслаждават. Виж, когато открие това незнайно „нещо“, той ще постави камъните и ще покаже модела на клиента: точно така ще изглежда готовото изделие, само че ще бъде изпълнено вече от злато и декорирано с истински камъни. Ако майсторският модел не хареса на клиента, ще започне процес на съгласуване: бижутерът си изяснява какво не харесва на клиента и отстранява недостатъците. Понякога е достатъчна просто доработка, а понякога се налага наново да се прави друг вариант на модела. И току-виж, минали три месеца…

Когато клиентът приеме майсторския модел, започва нов етап в работата: изготвянето на восъчния. За целта майсторският модел се поставя върху специална гумена маса и се изрязва, получава се гумен калъп. В този гумен калъп се излива восък и когато той застине, гумата внимателно се сваля. Остава восъчният модел на бъдещото изделие. И за тази работа отива от седмица до месец време: бижутерът прави восъчни модели много пъти: излива — гледа — преправя — отново излива — и отново гледа…