Александра Маринина - Последно разсъмване

Запаси се със солидно количество крекери, бисквити и нарязан на квадратчета кашкавал и седна зад бюрото в своята стая. Включи компютъра, разчисти място за книжата и се хвана за работа. За съжаление, в сметките за стационарния телефон нямаше детайлизация, само бе посочено как да се ползват услугите на вътрешнозоновата връзка и първите три цифри на номера, тоест кодът. Останалите седем цифри бяха заменени с кръстчета. А за свързванията с градски номера нямаше изобщо никаква информация. Добре де, каза си Дзюба, пъхна в устата си два крекера с квадратче кашкавал помежду им, ще работим с това, което имаме. Трябваше да намери любовника на убитата Панкрашина, при когото тя е ходила на срещи, като се е прикривала с посещения у приятелки, и който й е помогнал да се сдобие неизвестно откъде със скъпия накит. И ще го намери, каквото и да си мисли и да приказва Гена Колосенцев.

Проучваше номер след номер, търсеше информация в компютъра, обаждаше се, отново търсеше в компютъра, отново се обаждаше и… със съжаление отмяташе поредния ред в документа. Оказа се, че сред контактите на Евгения Панкрашина има съвсем малко мъже и нито един от тях не се връзва с представата за любовник, във всеки случай според Дзюба. Големият син, по-малкият син, зетят, шофьорът Шилов, зъболекарят, Георгий Владиленович Анишченко, заместникът на Игор Панкрашин, още няколко стари познати на мъжа й… Нищо подозрително.

За ролята на любовника нямаше нито един подходящ.

Освен вече познатия шофьор Шилов. Който или знаеше със сигурност за любовника, или любовникът беше именно той.

И Дзюба тръгна за гаража в бизнес центъра.

В отдела се върна към осем часа вечерта, уморен и разстроен. Разговорът с Шилов не бе дал никакъв резултат. Колкото и да се стара Дзюба, колкото и да се опитва да формулира въпросите си с максимално коварство, шофьорът твърдо си знаеше своето: когато Евгения Василиевна ходела на гости у приятелки, той после я вземал и я откарвал вкъщи. Понякога пътем се отбивали на пазара или в някой магазин. Никога не били пътували от приятелка до друго място, после отново до същата приятелка, а накрая до вкъщи. В края на краищата Дзюба си направи труда да препише от дневника за влизанията и излизанията от гаража всички придвижвания на Шилов със служебната кола за последните три месеца. Ако откриеше дори само едно несъответствие, можеше да вземе и по-дълъг период. Най-сетне, имаше адресите на приятелките, адреса на гаража и адреса на Панкрашина, така че спокойно можеше да прецени и пресметне маршрутите. Господи, боже мой! Кой е изтърсил приказката, че краката хранят оперативния работник? Само чугуненият задник храни оперативния работник. Роман си представи колко време ще трябва да прекара зад бюрото с всички тези издирвания и пресмятания и му стана лошо. Чак му притъмня.

— Ей, изтрепа се от работа бе, човек — проточи надникналият вечерта в отдела Колосенцев, който цял ден бе изпълнявал други поръчения на следователката, свързани с уточняването на сведенията за членовете на семейство Панкрашини. — С телефоните вече наясно ли си?

Роман уморено и кратко му разказа, че от обажданията от мобилния телефон на Евгения Василиевна не бе излязло нищо интересно, а за детайлизацията на обажданията от стационарния телефон още имаше да се чака. В наличните документи засега нямаше нищо освен кодовете в случаите, когато градският номер се е свързвал с нечий мобилен.

Изглежда, Генадий днес не се беше уморил много, защото вместо обичайната язвителна забележка изведнъж даде (рядък случай!) на колегата си практичен съвет:

— Вземи да сравниш списъците на контактите от мобилния с тези от стационарния телефон, понякога изскачат много интересни разлики. И ако човек интерпретира правилно тези различия, може да стигне до извънредно любопитни изводи.

— До какви? — веднага се оживи Роман, моментално забравил за несгодите си.

Обичаше да се учи. И изобщо, обичаше да получава нова информация.

— Ами… — сви рамене Колосенцев. — До различни. Например излиза, че на някои номера човек звъни само от стационарния си телефон, а на други — само от мобилния. На някои номера може да има изобщо само входящи разговори, а на други — само изходящи. А това представлява система на контактуване, тоест характеристика на взаимоотношенията между хората, разбираш ли, Рома? Защо Иванов винаги се обажда на Петров, а през цялото време Петров нито веднъж не е звъннал на Иванов? Какво означават тези отношения? Е, и така нататък.