Александра Маринина - Последно разсъмване

След като разнесе запитванията и понесе всички унижения пред телефонните компании с молбите си „да стане по-бързичко“, Роман отиде право при Игор Панкрашин, в дома му. Той искрено не разбираше защо не може веднага просто да се разпечата от компютъра нужната информация и да се даде на правоохранителните органи. Защо е нужно да се правят на важни и досадно да изискват безброй подписи и печати от разни чиновници от съответната компания върху запитванията на следователя? Хем някои успяват да занесат запитването и веднага да се върнат с отговора. А на други, най-опитните и нахакани полицаи и следователи, им е достатъчно само да звъннат — и цялата нужна информация им се дава тутакси, по телефона. Но Роман Дзюба явно не беше нито опитен, нито нахакан.

За сметка на това явно беше от хората, завистливо наричани късметлии.

— Разбира се, аз имам всички отчети на телефонната компания, с детайлизирана информация за всички обаждания — веднага отговори Игор Николаевич Панкрашин.

Днес той изглеждаше много по-добре, личеше, че са го лекували правилно. Отвори вратичката на висок библиотечен шкаф и извади дебела папка с етикет на гръбчето „Мобилни телефони“. Панкрашин подаде папката на Дзюба и поясни:

— Номерът на Женя е оформен на мое име, аз плащам за него и също аз получавам всеки месец детайлизацията за обажданията. В договора сме предвидили такава услуга.

Ясно, помисли си Роман, нали се стремиш да контролираш всичко.

Панкрашин сякаш подслуша мислите му:

— Старая се да контролирам всички разходи, включително и тези. Не обичам да се бъбри с часове по телефона. Твърде добре помня колко трудно се печелят парите и нямам намерение да ги пилея. Имаш стационарен телефон с безлимитна тарифа — говори си по него колкото искаш, ако щеш — цял ден. Освен това на два пъти ни се случи гастарбайтери, предимно от страни от Югоизточна Азия, да се включат в номера и целият им многоброен колектив да общува със семействата си, а ние после получавахме невероятни сметки. И това трябва да се проверява. По същия начин контролирам и мобилния телефон на Нина. И ако видя в сметката прекалено голяма сума за някакъв разговор, веднага я питам чий е този номер. Ако знае чий е — просто я смъмрям строго, а ако не знае, отивам в телефонната компания да видя каква е тази работа. Налага се да вдигам скандали, но без това не може, иначе какви ли не крадци те яхат.

— Мога ли да взема това? — все още неповярвал в собствения си късмет, попита Роман.

— Разбира се, вземайте всичко, каквото ви трябва. Ако ви трябват и някакви други документи, само кажете, ще ги намеря. И ако е нужна някаква друга помощ, за да намерите човека, който… Женя… — Панкрашин се запъна. — Само ми кажете, всичко ще организирам.

— А пазите ли сметките за стационарния телефон?

— Тези сметки трябва да са някъде из документите на Женя, тя плаща… плащаше за всички комунални услуги и за телефона, това беше нейно задължение, там аз няма какво да проверявам. Да вървим да потърсим заедно.

Той заведе Роман в просторната спалня, където до беличкия малък дамски скрин стоеше също беличък шкаф за документи с множество чекмеджета и рафтове. Евгения Василиевна бе съхранявала всички документи в безупречен ред, в надписани папчици и джобове, както беше и при съпруга й: вероятно в това се бе проявявал навикът, опитът й от работата като деловодител, така че сметките за стационарния телефон се намериха буквално в първата минута.

Работата на оперативния работник, разбира се, е тежка и нервна, какво да си говорим. Но в нея има едно неоспоримо достойнство: понякога можеш да се намираш там, където ти е нужно, и по време, когато ти е нужно, въпреки работното време, и при това да не съобщаваш този факт на началството. След като се появеше сутринта в своя отдел, а после получеше задачата си от следователя, Роман ясно разбираше, че оттук нататък може да прави каквото иска. Но в края на деня да докладва резултат.

И той си отиде вкъщи. Вярно, с всичките тези документи можеше да се върне в отдела, да седне в кабинета, но нима там ще дадат на човека да поработи спокойно? Оперативните работници влизат и излизат, телефонът непрекъснато звъни, а ако на територията се случи нещо спешно — тогава може като нищо да грабнат и теб, за да те пратят на поредното местопроизшествие.

Вкъщи беше тихо, родителите му бяха на работа и щяха да се приберат след доста време. И в хладилника беше пълно с храна, което не беше без значение. Смята се, че такава работа трябва да се върши в службата, но… Детайлизацията на обажданията, която изпращат на абоната, се различава от детайлизацията, която се дава при запитване на правоохранителните органи. Различава се по една съществена подробност: докато на абоната се изпраща просто списък на телефонните номера, с които се е свързвал през съответния период, продължителността на разговорите и техните стойности, при официално запитване до всеки номер е изписано и името, на което се води този номер, и паспортните данни на съответния абонат. И се предполага, че оперативният работник, който разполага само с детайлизацията на абоната, без имената, трябва да иска сведения за всеки номер от специалната служба или да търси тези сведения в служебната база данни. Но ако работиш така, никога нищо не можеш да разкриеш, само ще си протъркаш панталоните от седене в кабинета. Роман Дзюба отдавна разполагаше с всички нужни бази. И макар че никой не говореше открито на тази тема, Дзюба беше сигурен, че не само той ги има.