Долорес Редондо - Дар за бурята

Заинтересувахме се, разбира се, и от броя на децата под две години, починали в съня си от синдрома на внезапна смърт при кърмачета. За жалост, този фатален край се среща далеч по-често, отколкото повечето хора си представят, но като изключихме момченцата, вниманието ни се съсредоточи върху случая с моята сестра и още три други деца. Не заради естеството на смъртта, която първоначално не породи големи съмнения, тъй като обстойният преглед е потвърдил, че причина за смъртта е същият синдром. Любопитното е, че поведението на родителите е било не по-малко подозрително от това на собствената ми майка, до такава степен, че социалните служби препоръчали наблюдение на семействата, които имали и други деца. При всички тях — при майка ми и при споменатите семейства — открихме като общ елемент връзката им с този чифлик, със сектата и с двама доста заможни адвокати от Памплона, които по случайност също са загубили момиченцето си.

— Е, Берасатеги поне не е имал деца — отбеляза съдията.

— Не е — съгласи се тя.

— Има ли нещо тревожно в докладите на социалните служби?

— Не — отвърна Амая с неохота.

— Успя ли да установиш пряка връзка между всички семейства?

— Мисля, че общото звено може да се окаже една пенсионирана акушерка, присъствала на всички раждания.

— Пенсионирана? Откога? Бебето на Еспарса се е родило в болница „Вирхен дел Камино“ преди два месеца. Там ли е работела тогава?

— Не, тя работи частно, името ѝ е Фина Идалго и е сестра и дългогодишна помощничка на доктор Идалго, селски лекар, бивш домашен лекар на моето семейство, както и на редица други фамилии в долината. Според традицията ние със сестрите ми сме родени вкъщи, като много деца в Бастан. Самата акушерка ми разказа, че след смъртта на брат си е работила в няколко болници, а сега продължава да упражнява професията си частно. Пенсионерка е, но контактът не е бил установен в болницата. Еспарса я завел вкъщи и се опитал да убеди съпругата си да роди у дома.

Маркина направи двусмислена гримаса, която подсказваше колко неубедителни са доводите, и Амая удвои усилията си.

— Имам основателни причини да смятам, че тази акушерка вероятно е замесена: тя е помагала на майка ми при моето раждане, когато близначката ми е починала; нейният брат е лекарят, подписал смъртния акт; направила е опит да присъства и на раждането на момиченцето на Еспарса; смятам, че е присъствала и на останалите.

— Смяташ… не си сигурна, така ли?

— Не съм — съгласи се Амая. — Ще ми е нужна заповед, за да прегледам личния архив на доктор Идалго и смъртните актове, за да потвърдя предположението си.

— Следователно намекваш, че акушерката Фина Идалго може да се окаже един вид ангел на смъртта?

Амая се замисли. Ангелите на смъртта се характеризират с увереността си, че вършат важна обществена и хуманна дейност, като умъртвяват свои ближни. Обикновено са част от медицинския екип или работят като гледачи и асистенти на възрастни, умствено неуравновесени или болни хора и много често са жени. Трудно се достига до тях, защото подбират жертви с крехко здраве, чиято смърт следователно не буди подозрения. Рядко се спират, защото са убедени в справедливостта на своите действия, които винаги представят като акт на безкрайно милосърдие, а жертвите им като че ли се редят на опашка пред тях, тъй като по правило са особено мили и грижовни към страдащите.

— При един от разговорите ми с нея тя призна, че понякога, когато децата не били здрави или нормални, било редно да се помогне на близките да се отърват от товара, който биха означавали грижите за тях.

— Някой друг чу ли този разговор?

— Не.

— Тя ще го отрече, както и семействата по всяка вероятност.

— Това бяха и нейните думи.

Маркина се замисли за няколко секунди. Отбеляза нещо в тефтера си и отново погледна Амая.

— Какво още ти е нужно?

— Ако открием смъртните актове в архивите на доктор Идалго, ще се наложи да ексхумираме труповете.

Съдията се изправи на стола си и я погледна разтревожено.

— Какви ексхумации имаш предвид? Малката Еспарса беше погребана днес.

— Имам предвид момиченцата, чиято смърт е била едва ли не празник за техните родители, дъщерите на всички семейства, които ви изредих.

— Ще издам заповедта за претърсване на личния архив на доктор Идалго, но трябва да разбереш колко е сложно това, което искаш от мен. Би следвало да имаш неопровержими доказателства, че децата действително са били убити, за да ти дам разрешение да отвориш гробовете им. Всички ексхумации са свързани с усложнения заради тревогата и болката, които пораждат у близките. Никой съдия не разрешава с лека ръка ексхумирането на нечие тяло, особено ако се касае за бебе, а ти искаш да изровим три. Това предполага огромно напрежение и натиск от страна на средствата за масова информация, цена, която можем да платим само ако сме абсолютно сигурни какво ще намерим.