Долорес Редондо - Дар за бурята

Като минаваха покрай стаята, в която работеха Монтес и Сабалса, Амая надникна през вратата.

— Добро утро, нещо ново по задачата ви от вчера?

— Добро утро, шефке — поздрави Монтес. — Да, Сабалса установи служебни връзки между семействата от Арайос и Лекарос и адвокатите Лехарета и Андия, в което, от друга страна, няма нищо странно, тъй като те се занимават с търговско право и оперират в чужбина. Що се отнася до предполагаемите им контакти с доктор Берасатеги, не сме открили нищо и се съмнявам, че ще открием — това е поверителна информация, както ви е известно. По-вероятно е вие да откриете нещо, ако идете да поговорите с вашия приятел свещеника.

— Може и да ида — отвърна Амая, — но не днес.

Паркираха върху хрущящия чакъл, същия, който в онази злокобна нощ бе издал присъствието на Еспарса пред входа на къщата.

Инес Балярена ги чакаше пред отворената врата. Заради студа беше с вълнена шапка и дебело палто и макар че не се усмихна — не можеше, ги поздрави любезно и ги покани да влязат. Амая пусна Ириарте и Ечайде да тръгнат след жената, извини се и се върна към ъгъла на къщата, където пътем бе забелязала старата амачи . Кимна ѝ за поздрав и като се приближи, видя, че жената се усмихва с умен и изпълнен с мисъл поглед.

— Ето че пак идвате, изглежда, почвате да разбирате нещата. Помислили сте си: тая бабичка май ще излезе права.

— Винаги съм смятала, че сте права — увери я Амая.

— Тогава престанете да търсите убийци от плът и кръв.

— Искате да търся Ингума?

— Не е нужно да го търсите, той сам ще ви открие, може вече да ви е открил…

Появата на Росарио над леглото ѝ и споменът за приближаващата ѝ се уста я накараха да потръпне.

— Коя сте вие? — попита тя с усмивка.

— Най-обикновена старица, която нищо не знае.

Младата майка изглеждаше странно: цялата в черно, стиснала в ръце хартиена кърпичка, която в скута ѝ изглеждаше като повехнало, сбръчкано цвете. Освен зачервените очи, на бледото ѝ и на вид измито лице без грим изпъкваха малките морави петънца и спуканите при пристъпите на плач капиляри. Мъката ѝ като че ли бе навлязла в по-бавна фаза, вече нямаше писъци, а движенията бяха ефирни, сякаш жената се рееше във въздуха.

— Много ви благодарим, че се съгласихте да ни приемете. Знаем, че днес следобед погребвате дъщеря си — заговори Ириарте.

Младата майка не показа с нищо, че го е чула. Стоеше неподвижна, втренчена някъде в пространството с безутешния вид на неизказана болка.

— Соня, дъще — повика я нежно Инес Балярена.

Младата жена вдигна очи.

Амая бе седнала срещу нея.

— Има някои неща, които трябва да знам, за да разгадая случилото се, и само ти можеш да ми помогнеш, защото най-добре познаваш мъжа си. — Жената кимна. — Валентин, изглежда, е от хората, които много държат на парите и материалното. Домът ви е прекрасен, но е доста над възможностите ви. Майка ти ни разказа, че ви помага за изплащането на къщата, но въпреки това той като че ли е възнамерявал да продължи да харчи с лека ръка. При обиска открихме няколко каталога с коли от висок клас, а концесионерът потвърди, че Валентин се е готвел скоро да си сменя колата.

— Той винаги е бил много амбициозен, вечно ламти за още, никога не остава доволен. Понякога дори съм се карала с мама и амачи за това.

— Преди година — намеси се Инес — се опита да ни убеди да ипотекираме чифлика и да му дадем парите за нова къща. Отказах, разбира се. Не е лошо да се стремиш да живееш по-добре, но Валентин беше готов да го направи с цената на всичко. Това не е хубаво и аз му го казах.

Амая отново се обърна към младата жена.

— Искам добре да помислиш, преди да ми отговориш. Забелязала ли си промени в поведението на Валентин напоследък?

— Да, промени се, и то много, но не към лошо, всъщност дори ама и амачи го гледаха с добро око. Промените започнаха от момента, в който забременях. Беше рискова бременност, имаше опасност от помятане, трябваше да пазя пълен покой… В интерес на истината, той през цялото време проявяваше търпение, каквото не очаквах от него. Започна да чете за бременността, интересуваше се от традициите, от всичко, свързано с Бастан и местните обичаи, говореше колко било важно да съзнаваме силата на тази земя, почти се вманиачи да се храним само с екологично чисти продукти, и то произведени в долината, дори ме убеждаваше да родя по естествен път у дома. Мен ме беше много страх, не исках да ме боли, но той настояваше… Веднъж доведе вкъщи една местна акушерка.