Долорес Редондо - Дар за бурята

— Какво има?

— Когато се оплаках, че нямам новини от теб, нямах предвид разследването.

Тя отново наведе очи, този път усмихвайки се и кимайки с разбиране. Когато пак го погледна, вече се бе овладяла напълно.

— Е, други новини от мен няма да получите — отвърна.

Сянката на тъгата помрачи погледа му и на лицето му не остана и следа от усмивката.

— Помниш ли какво ти казах онази вечер на излизане от апартамента на Берасатеги, когато тръгвахме насам?

Амая не отговори.

— Чувствата ми не са се променили и няма да се променят.

Беше се доближил съвсем. Близостта засили желанието ѝ, а плътните тонове на гласа му се сляха със спомена за съня от предишната нощ, който изникна живо в съзнанието ѝ, припомняйки ѝ за секунда топлината на неговите прегръдки, на устата и целувките му.

Получаването на институционални поръчки беше безспорен знак за успех. Когато най-известните културни фондации покажеха интерес към произведенията на даден творец, това ставаше винаги въз основа на предложенията на техните съветници по художествените въпроси и капиталовложенията, а те наред с таланта и начина на изпълнение на творбата оценяваха най-вече перспективността на твореца и дългосрочната рентабилност на инвестицията. Статиите, появили се след изложбата на Джеймс в „Гугенхайм“ в две от най-престижните издания за изкуство в света, „Арт Нюз“ и „Арт ин Америка“, бяха покачили международния му рейтинг. Срещата с представителите на фондацията на BNP [12] Фондацията на BNP Paribas — една от основните банки в Европа и Франция, с присъствие в над 80 страни, финансира проекти, свързани с опазването на художествените ценности от музеите, поощряването на малко известни творци, програми в областта на високите технологии, медицинските проучвания и опазването на природата. — Б. пр. в Памплона предвещаваше голяма поръчка. Джеймс прекоси „Чокото“ по посока на моста „Гилцаурди“, откъдето щеше да свърне към главното шосе. Като минаваше по улицата покрай пазара, той видя Амая застанала до някакъв мъж, който бе разтворил чадър над главата ѝ. Намали скоростта и свали прозореца, за да я извика, но изведнъж се въздържа — нещо трудно доловимо, но очевидно накара повикването му да замръзне във въздуха. Мъжът ѝ говореше съвсем отблизо, чужд за околния свят, а тя слушаше с наведени очи, валеше, двамата стояха под чадъра само на няколко сантиметра един от друг, но не малкото разстояние помежду им го смути, а това, което видя в погледа ѝ — когато тя отново вдигна очи, в тях проблясваше предизвикателство, предизвикателството на предстоящата стъпка, а Джеймс знаеше, че това е единственото нещо, на което тя не можеше да устои, защото беше боец, воин на богинята Палада: Амая Саласар никога не се предаваше без бой. Джеймс вдигна стъклото и продължи, без дори да натисне спирачката. По лицето му нямаше и следа от усмивка.

Отпи с неудоволствие глътка от отдавна изстиналото кафе и отвратена, бутна чашата към края на бюрото. Не беше яла нищо от закуска, чувстваше, че не може да сложи и залък в устата си. Гледката на Елена Очоа, удавена в собствената ѝ кръв, я бе лишила от апетит и от още нещо… Нещо, свързано с капчицата надежда, че един ден Елена ще преодолее бариерите на страха и ще проговори. Да ѝ беше казала поне къде се намира къщата… Предчувстваше, че това е много важно. Смъртта на Елена, прибавена към тази на Берасатеги, я оставяше без средства и с усещането, че събитията изтичат между пръстите ѝ, сякаш се опитваше да задържи водата на река Бастан. Върху бюрото ѝ лежаха докладът на младши инспектор Ечайде за синдрома на внезапна смърт при кърмачета, препис от показанията на Валентин Еспарса в килията, докладът от аутопсията на Берасатеги, няколко листа с нейни бележки, изпъстрени със зачерквания, и заключението, което въобще не беше такова, че тъпче на едно място, че няма накъде да тръгне. Отчаяна, тя обърна листовете наопаки.

Погледна часовника си — почти четири. Преди час доктор Сан Мартин ѝ се бе обадил, за да ѝ продиктува телефона на съдебната лекарка, извършила аутопсиите на бебетата от доклада на Йонан. Беше ѝ обяснил какво иска Амая и се бяха разбрали тя да ѝ позвъни в четири часа. Вдигна телефона, изчака последната минута със слушалката в ръка и точно в четири набра номера.

Дори да се бе изненадала от точността ѝ, лекарката не го спомена.

— Доктор Сан Мартин ми каза, че се интересувате от два конкретни случая. Спомням си ги отлично, но въпреки това потърсих и бележките си от тогава. И в двете аутопсии нямаше нищо необичайно, две видимо здрави момиченца; и при двете не открихме нищо, което да ни усъмни, че не става дума за естествена смърт, доколкото естествен може да бъде синдромът на внезапна смърт при кърмачето, каквото беше първоначалното становище на лекарите, подписали смъртните актове. Едното от бебетата е спяло по корем, при другото дори това го нямаше. Но и в двата случая ми направи впечатление поведението на родителите.