Долорес Редондо - Дар за бурята

Беше заваляло още преди зазоряване. Амая си даваше сметка, че е чула ритмичното почукване на дъжда по капаците на спалнята при многобройните микросъбуждания, изпълващи съня ѝ, които сега, когато Ибай най-сетне спеше по цяла нощ, много я изнервяха. Вече не валеше, но мокрите улици ѝ се сториха неприветливи и тя се почувства благодарна за приятното усещане, когато влезе на сухо и топло в управлението.

Минавайки покрай машината за кафе, поздрави Монтес, Сабалса и Ириарте, които провеждаха обичайното си сутрешно съвещание.

— Искате ли едно кафе, шефке? — попита Монтес.

Амая спря и се усмихна, преди да отговори, развеселена от начумереното изражение на Сабалса.

— Благодаря, инспекторе, но не обичам да пия кафе от пластмасови чаши, после ще си налея едно истинско в моята.

Младши инспектор Ечайде я чакаше в кабинета ѝ.

— Шефке, имам няколко интересни сведения по темата за внезапната детска смърт.

Тя окачи палтото си, включи компютъра и седна зад бюрото.

— Слушам те.

— Синдром на внезапна смърт при кърмачета се нарича неочакваната смърт на дете, обикновено ненавършило още година, макар че има и случаи на деца до двегодишна възраст. Става по време на сън, без видими признаци за страдание на бебето. В Европа така умират две на всеки хиляда новородени, повечето от тях, над деветдесет процента, още в първите шест месеца, а по тази причина си отиват най-много здрави бебета след първия месец. Определението за този тип смърт е доста разтегливо: за внезапна смърт на кърмаче се смята тази, при която след аутопсия не се открие никаква друга причина, която да я обясни. В доклада ви изреждам подробно факторите, считани за рискови, както и тези, които намаляват риска, макар че отсега ви предупреждавам, че са доста мъгляви: тръгват още от предродилните грижи и стигат до позата при спане или кърмене, отчита се дори дали възрастните в къщата са пушачи… Изключение прави може би фактът, че в повечето случаи това се случва през зимата. Средното равнище за страната съвпада с европейското, а в Навара през последните пет години това е посочената причина за смъртта на седемнайсет кърмачета, четири от които в Бастан; цифрите отговарят на средните показатели.

Амая го погледна, обмисляйки информацията.

— При всеки един от случаите е имало аутопсия и диагнозата е била синдром на внезапна детска смърт, но има нещо, което привлече вниманието ми: два от случаите са дали повод на социалните служби да проучат семействата — каза Йонан, подавайки ѝ няколко листа, закрепени с кламер. — Няма допълнителна информация, така че не знаем до какъв резултат се е стигнало, но трябва всичко да е било наред, защото след известно време случаите са били приключени без забележки.

На вратата се почука тихо и инспектор Монтес подаде глава.

— Ще дойдеш ли за едно кафе, Ечайде? Ако не ви прекъсвам, разбира се.

Беше очевидно, че поканата свари Ечайде неподготвен, и той погледна Амая, извил изненадано вежди.

— Няма проблеми, отивай, тъкмо ще прочета това на спокойствие — каза тя и вдигна страниците на доклада.

След като Йонан излезе и преди да затвори вратата, Монтес отново надникна и ѝ намигна.

— Марш навън! — сопна му се Амая усмихнато.

Вратата още не се бе затворила, когато инспектор Ириарте нахлу в кабинета с думите:

— Някаква жена е открита мъртва в жилището ѝ. Намерила я е дъщерята, която дошла от Памплона, понеже не вдигала телефона. Явно е повърнала голямо количество кръв. Повикали линейка, но не могли да направят нищо. Лекарят, който я е прегледал, казва, че има нещо странно.

Още като прекосяваха моста, Амая зърна в края на улицата колите на пожарникарите — в Бастан те се занимаваха с пренасянето на ранените и болните до медицинските заведения. Но едва като доближи и видя отворената врата на къщата, усети как въздухът в тясното пространство на колата се свършва, което я принуди да отвори уста, за да си поеме дъх.

— Как се казва жената, как е името ѝ?

— Май беше Очоа, малкото име не си спомням.

— Елена Очоа?

Отговорът на Ириарте не ѝ беше нужен. Пред входа пушеше пребледняло момиче, по-млада версия на самата Елена, отпуснало разстроено глава върху рамото на някакъв младеж, може би съпруг или приятел, който я бе прегърнал или по-скоро я подкрепяше.

Амая ги подмина, без да ги заговори, и тръгна по тесния коридор към спалнята, следвайки указанията на санитарите. Високата температура в стаята спомагаше за разпространението във въздуха на острата миризма на кръвта и урината, които бяха образували две локви до трупа, заклещен между леглото и един шкаф. Мъртвата беше на колене, ръцете, с които се държеше за корема, не се виждаха, защото тялото бе рухнало напред, а лицето бе потопено в гъстата локва от повърната кръв. Амая благодари, че очите са затворени. Цялата стойка говореше за ужасно предсмъртно страдание, но лицето на жертвата изглеждаше спокойно, сякаш самият миг на смъртта ѝ бе донесъл истинско освобождение.