Долорес Редондо - Дар за бурята

Предложението бе прието с въодушевление от сътрудниците му, но не и от Амая.

— Бихме били очаровани, докторе, но трябва да се връщаме в Елисондо. Много ви моля, когато установите марката на използвания медикамент, да ни я съобщите незабавно. Макар вече да знаем, че му е бил доставен от вътрешен човек в затвора, който след това е изнесъл ампулата, произходът на лекарството ще ни даде по-ясна представа не само как е било получено, а и кой е участвал в доставянето му.

Йонан прие казаното с видимо облекчение, сбогува се с доктора и тръгна пред Амая към изхода, като внимаваше да не докосва нищо. Тя го последва, развеселена от поведението му.

— Един момент. — Докторът отстъпи мястото си на групата асистенти. Хвърли ръкавиците в близкия контейнер и извади един плик от някакъв класьор. — Това е резултатът от анализа на зловонната диря върху мечето.

Интересът на Амая веднага се изостри.

— Мислех, че ще ви трябва повече време…

— Да, леко се затруднихме заради нейната особеност… Току-що ми донесоха резултата. Като пристигнете в Елисондо, сигурно ще сте го получили и там, но тъй и тъй сте тук…

— Каква особеност? Слюнка е, нали?

— Би могло да бъде. Всъщност всичко сочи, че е. Особеността е в голямото количество бактерии във флуида, които причиняват неприятната миризма. Освен това не е човешка.

— Слюнка, но не е човешка? Тогава каква е, животинска?

— Флуидът прилича на слюнка и би могъл да е от животно, макар че при подобно бактериално ниво то не би следвало да е живо. Не съм специалист по зоология, но се сещам само за едно: че може би се касае за слюнка от комодски варан.

Амая се втренчи в него с широко отворени очи.

— Да — призна докторът. — Знам, че звучи абсурдно, а и не разполагаме със слюнка от комодски варан за сравнение, но това ми хрумна най-напред, когато видях обилното количество бактерии, достатъчни, за да предизвикат септицемия у всеки, докоснал се до него.

— Познавам един зоолог, който може би ще успее да ни помогне. Пазите ли още някой остатък от мострата?

— За жалост, не. Когато я получихме, тя беше още прясна, а после се разпадна много бързо.

Винаги оставяше Йонан да шофира, когато имаше нужда да помисли. Самоубийството на Берасатеги беше наистина изненада, но разговорът с отец Сарасола не ѝ даваше мира. Убийството на момиченцето на Валентин Еспарса, опитът му да отнесе трупа, труп, който не бивало да бъде кремиран, но най-вече празният ковчег с поставените на дъното пакети със захар за тежест вместо тяло бяха извикали в съзнанието ѝ спомена за друг бял ковчег, положен в семейния пантеон на едно гробище в Сан Сабастиян и който едва преди месец тя самата бе отворила, за да установи, че вътре има само няколко торби с чакъл, които някой бе поставил там със същата цел.

Налагаше се отново да разпита Валентин Еспарса. Бе прочела показанията му пред съдията, в които нямаше нищо повече от казаното пред нея. Просто беше приел, че е взел тялото, за да го подържи още малко, но твърдението му, че го е предал на Ингума, на демона, който изпива дъха на децата, „като толкова други“, не спираше да отеква в главата ѝ. Беше задушил собствената си дъщеря. Неговите генетични, слюнчени и епителни следи стояха върху играчката, която бе използвал, но освен появата на странния бактериален остатък, в поведението му имаше нещо, което ѝ се струваше до болка познато. Позвъни в Елисондо, за да свика съвещание още щом пристигне, и почти не продума през целия път. Този следобед не валеше, но беше толкова студено и влажно, че Йонан реши да паркира във вътрешния гараж. Преди да слезе от колата, Амая се обърна към него:

— Йонан, дали ще можеш да откриеш сведения за случаите на внезапна смърт при кърмачета в долината, да речем, през последните пет години?

— Разбира се. Веднага се заемам — зарадва се той.

— Изтрий усмивката от лицето си, нека сме наясно: не вярвам, че това дете е било убито от демон. Обаче говорих с една свидетелка, която ми разказа, че през седемдесетте години в един чифлик в долината се настанила някаква секта, хипита или нещо от този род, които скоро след това обаче преминали към окултистки и дори сатанински ритуали. Свидетелката ми разказа също, че принасяли в жертва животни, но в даден момент почнало да се говори за възможността да го направят и с хора, по-точно с деца, новородени. Тя самата спряла да посещава сбирките, поради което била подложена на преследвания от някои от членовете на групата. Не е сигурна колко още са продължили да се събират, но явно сектата се разпаднала. Както ти казах, не вярвам, че убийството на това момиченце е дело на демоничен дух, изобщо не се съмнявам, че извършителят е бащата, но усилията му да отнесе трупа, наред с разказаното от Сарасола и информацията, с която разполагат всички европейски полицейски служби относно широкото разпространение на секти и групи от този тип, показват, че не е излишно да се провери дали броят на смъртните случаи е в рамките на нормалното. Искам да ми представиш всички възможни данни за този синдром и броя на починалите, съпоставен с други зони и страни.