Долорес Редондо - Дар за бурята

Йонан се приведе напред, заинтригуван.

Амая се усмихна.

— Че са много страшни, че живеят в гората…

— Знаете ли с какво се хранят?

— С деца — отговори Йонан.

Свещеникът се извърна, подразнен от скептичното изражение на Амая.

— Госпожо инспектор — заговори предупредително Сарасола, — престанете с тази двойна игра. Подозирам, още откакто влязохте тук, че разполагате с повече информация от тази, която споделяте. Аз не се шегувам, сведенията, преминали през вековете в народната памет, идват от извора. Вещиците и вещерите ядат деца, може би не буквално, но точно с това се хранят: с живота на невинното създание, принесено в жертва.

Сарасола беше интелигентен и проницателен човек и си бе дал сметка, че след като една инспекторка от отдел „Убийства“ го разпитва по темата, тя със сигурност знае повече, отколкото иска да покаже.

— Добре, но какво постигат с такова жертвоприношение?

— Здраве, живот, материално благополучие.

— Има ли хора, които вярват в това? Не говоря за седемнайсети век, а за днешно време. Има ли хора, които вярват, че ще получат някое от тези блага чрез човешко жертвоприношение?

Сарасола въздъхна уморено.

— Госпожо инспектор, ако искате да разберете поне малко как действа всичко това, престанете да се питате логично ли е, или не, вписва ли се, или не се вписва в компютризирания свят или поведенческите ви профили, престанете да се питате как е възможно в днешно време някой да вярва в подобни неща.

— Няма как да не се питам.

— Е, тук ви е грешката, грешката на всички глупаци, възприемащи света през филтъра на онова, което за тях е логично и доказано от познатата ни наука; и тази грешка, повярвайте ми, не е много различна от грешката на хората, осъдили Галилей, задето защитавал хелиоцентричната теория. „Доколкото ни е известно и съгласно поддържания с векове мироглед, знаем, че Земята е центърът на Вселената“, заявявали те тогава. Помислете, преди да отговорите, ние знаем ли, или смятаме, че знаем, понеже това са ни разказвали? Подлагали ли сме на проверка всеки един от абсолютните закони, които така убедено възприемаме, защото от векове ни ги набиват в главите?

— Е, бихме могли да приложим това и по отношение на съществуването на Бог или на дявола, проповядвано от Църквата от векове…

— Правилно, и е добре, че го подлагате на съмнение, макар и не въз основа на онова, което смятате, че знаете. Опитайте, потърсете Бога, потърсете и Злото, потърсете ги и си направете сама извод, но престанете да съдите вярванията на другите. Животът на милиони хора се върти около вярата, вяра независимо в какво, в Бог, в някакъв кораб, който ще дойде и ще ни закара на Орион, че ако се взривят с бомба, ще идат в рая, където от изворите блика мед, а девиците само тях чакат, няма значение. Ако искате да разберете нещо, престанете да се питате дали е логично и започнете да приемате, че то е реално, че води до реални последствия и че има хора, готови да умрат в името на вярата си. А сега задайте отново въпроса си.

— Добре, защо деца и как ги използват?

— Нуждаят се от невръстно създание, ненавършило две години, което да бъде пожертвано ритуално. Най-често се източва кръвта му, но понякога бива разчленявано, за да се използва на части; черепите са на особена почит, не по-малко ценни са и дългите кости, като онези майру-бесо , които бяха подхвърлени при оскверняването в Арискун. При други практики се използват зъбите, ноктите и косата, плюс праха от смлените дребни костици. Сред всички ритуални предмети, употребявани за магии, детските трупове имат най-висока стойност.

— Защо ненавършили две години?

— Това е преходният период — обади се Йонан. — В много култури се смята, че до тази възраст децата витаят между двата свята и са в състояние да виждат и да чуват случващото се и в двата, което ги превръща в подходящ проводник за установяване на връзки с духовни светове или за получаване на желаното.

— Точно така. От раждането си до втората година децата развиват инстинктивни познания, сиреч как да стоят изправени, как да ходят, как да хващат предмети и други подражания, но едва след като навършат две години, с развитието на речевите умения преминават границата и тогава започва да се оформя нов начин за връзка между детето и средата. Оттам насетне, въпреки че малолетните продължават да бъдат твърде привлекателни за вещерските практики, особено преди да влязат в пубертета, те престават да бъдат толкова ефикасен проводник.