Долорес Редондо - Дар за бурята

Доктор Сан Мартин поклати глава няколко пъти, преди да се обърне към съдия Маркина.

— Този вид самоубийства са винаги шокиращи, неведнъж съм ги наблюдавал, но най-вече при затворници. Спомняте ли си Киралте, онзи, дето беше пил отрова за мишки? Виждал съм самоубийци, погълнали стрити стъкла, амоняк, метални стружки… В този смисъл прави впечатление леката смърт на доктор Берасатеги.

— Докторе, съществува ли някаква вероятност да е погълнала черупките случайно, например смесени с друга храна? — запита Ириарте.

— Трудно, но не и невъзможно… Докато не прегледам съдържанието на стомаха, не мога да отговоря на този въпрос, но количеството, което виждам в повърнатата кръв, ме кара да се съмнявам. — Той се сбогува със съдията и тръгна към колата си. — Ще дойдете ли на аутопсията, госпожо инспектор?

— Аз ще дойда — обади се Ириарте. — Жертвата е била приятелка на семейството на инспекторката.

Доктор Сан Мартин измърмори някакво съболезнование и се качи в колата. Амая се завтече след него, почука по прозореца с кокалчетата на пръстите си и се наведе, за да му каже:

— Докторе, по повод случая с малката Еспарса установихме броя на кърмачетата, починали от синдром на внезапна детска смърт в долината през последните години. Направи ни впечатление, че поне в два от случаите от Института по съдебна медицина са препоръчали на социалните служби да проведат разследване.

— За колко години назад става дума?

— Пет горе-долу.

— Тогава Институтът имаше и втори началник, доктор Майте Ернàндес, сигурен съм, че тя се е занимавала с тях. По правило винаги когато е възможно, избягвам да правя аутопсии на толкова малки деца. — Амая си спомни покрусата му пред трупа на малката Еспарса, забеляза също, че гледа настрани, докато говореше, сякаш се срамуваше от факта, че изпитва подобно естествено отвращение, но това пък веднага го издигна в очите ѝ. Сан Мартин беше отличен специалист и съчетаваше работата си с обучението на студенти, което несъмнено беше неговата най-голяма слабост. — Доктор Ернандес успя да спечели мястото на завеждащ в Обществения университет на Страната на баските. Щом отида в кабинета си, веднага ще ѝ се обадя. Едва ли ще има нещо против да разговаря с вас, винаги е била много отзивчива.

Амая му благодари и изпрати отдалечаващата се кола с очи. Сега улицата вече се бе опразнила почти от автомобили и съседи, които се бяха прибрали по къщите си да обядват, подтиквани от започналия наскоро ръмеж, но понеже все пак оставаха верни на съседската си природа, не липсваха повдигнати тук-там пердета и дори някой и друг открехнат прозорец, въпреки засилващия се дъжд.

Маркина отвори чадъра си и я приюти под него.

— В последните дни бях в селото ти повече пъти, отколкото през целия си живот. Не че ми е неприятно — усмихна се той, — всъщност имах намерението да го посетя, но се надявах да е по други причини.

Тя не отговори и закрачи напред, опитвайки се да избяга от недискретните прозорци, гледащи към улица „Гилцаурди“.

— Не ми се обаждаш, не знам нищо за теб, а знаеш, че се тревожа. Защо не ми кажеш как си? През последните дни се случиха толкова неща.

Амая си спести всичко, свързано с посещението при Сарасола, но сподели изводите си за смъртта на Берасатеги и за начина, по който според тях бе успял да си набави лекарството, с което се бе самоубил.

— Проучихме избягалия надзирател. Не е от тези, които стояха при Берасатеги по време на моето посещение при него, те вече бяха уволнени. Живеел при родителите си, които веднага ни показаха стаята му. Не открихме нищо, с изключение на найлонова торбичка от една доста отдалечена от дома му аптека, което ни се стори подозрително. Когато показахме снимката му на фармацевта, той веднага си го спомни, защото му направило впечатление, че търси транквилант с такива характеристики на ампули. Проверил рецептата и номера на лекаря в професионалния регистър, където той, неизвестно защо, още присъствал, и като видял, че всичко е наред, не му останало нищо друго, освен да отпусне лекарството. Видеозаписът показва, че надзирателят се е задържал една минута пред вратата на килията. Вероятно е изчакал Берасатеги да изпие ампулата, за да я отнесе и унищожи. Обявихме го за издирване и установихме, че не е при никого от роднините си. Засега нямаме други новини.

Бяха стигнали до стария пазар. Маркина изведнъж спря и я принуди да се върне, за да се скрие отново под чадъра му. И пак се усмихна по онзи негов начин, от който не ѝ ставаше ясно присмива ли ѝ се, или е безмерно щастлив, че я вижда. Погледа я мълчаливо няколко секунди, докато тя накрая наведе смутено очи за миг, който ѝ бе достатъчен, за да възвърне самообладанието си и да попита: