Долорес Редондо - Зовът на костите

- Госпожо инспектор. - Говореше по-голямата, дали беше Марта, или Мария, не беше сигурна. - Разбираме, че аутопсията е задължителна, защото майка ми е умряла от насилствена смърт, но днес ни казаха, че може би чак след няколко дни ще ни предадат... тялото.

Сестра й заплака и в опитите си да спре сълзите, хлипаше приглушено, сякаш се давеше.

- Кажете ми защо, вече знаете кой я е убил, вече знаете какво й е сторил този изверг. А сега и той е на оня свят и да ме прости Господ, много се радвам, че е умрял като гаден плъх, какъвто си беше.

Тя също се разплака, но гневно избърса едрите сълзи от лицето си, защото за разлика от сестра си тя плачеше от ярост.

- ...А същевременно ми се щеше да е още жив и да изгние зад решетките. Разбирате ли ме?

Ще ми се да можех да го убия със собствените си ръце, да му сторя това, което той е сторил на нашата майка.

Амая кимна с разбиране.

- Пак няма да се почувстваш по-добре.

- Не искам да се чувствам по-добре, госпожо инспектор, мисля, че в този момент нищо на света не може да ме накара да се почувствам по-добре. Само бих исках да го нараня, ей това е.

- Не говори така - замоли я сестра й.

Амая постави ръка върху рамото й.

- Не, не би го направила, знам, че мислиш, че би могла, че много ти се иска, и до известна степен това е нормално, но ти не би причинила на никого такова нещо, убедена съм.

Жената я погледна и Амая разбра, че е на път да рухне.

- Защо сте толкова сигурна?

- Защото, за да извършиш такова нещо, трябва да си като него.

Жената закри устата си с ръце и по ужасеното изражение на лицето й Амая позна, че я е разбрала. Другата жена, която изглеждаше по-слаба и беззащитна, прегърна сестра си с едната ръка, а с другата хвана врата й и с меко движение, което не срещна съпротива, наведе главата й върху рамото си с нежен и утешителен жест, който - Амая не се съмняваше в това -бе научила от майка си.

- Кога ще ни я върнат? Мислехме, че щом приключат аутопсията... Защо ще се бавят още?

- Майка ми е лежала пет месеца, захвърлена в някаква ледена нива, сега и на нас ни трябва време, за да се сбогуваме с нея, да я погребем.

Амая ги огледа, преценявайки издръжливостта им - не беше зле да го има предвид. Роднините на изчезналите жертви проявяваха голяма устойчивост, подхранвана от надеждата, че близките им са живи, напук на всякакви прогнози и въпреки доказателствата, които сочеха непоправима развръзка. Но появеше ли се тялото, всичката енергия, която ги бе държала на крак, рухваше като замък от пясък посред буря.

- Добре, изслушайте ме и не забравяйте, че това, което ще ви кажа, е част от разследване, поради което разчитам на вашата дискретност.

Двете я погледнаха в очакване.

- Бях искрена с вас от самото начало, още когато ме помолихте да потърся майка ви, защото бяхте убедени, че тя не е заминала доброволно. Информирах ви за всяка стъпка и сега искам да продължите да ми вярвате. Доказано е, че майка ви е станала жертва на Киралте, но не съм убедена, че той е единственият замесен.

Изражението и на двете премина в удивление.

- Имал е съучастник?

- Още не съм сигурна, но този случай ми напомня за друг, в който участвах като съветник и при който имаше подозрения за намесата и на второ лице. Тъй като друго полицейско подразделение се занимаваше с него, процесът по сравняване на улики и доказателства ще бъде малко по-дълъг и сложен. Вече всичко е задействано, но може да отнеме часове, дори дни, не бих могла да кажа със сигурност. Разбирам, че ви е било тежко, но майка ви вече не е в ледената нива, тя вече е тук и е тук, за да ни помогне да разгадаем престъплението срещу самата нея. Аз ще бъда вътре с нея и ви уверявам, че никой не уважава толкова много всяко нещо, което би могло да ни проговори, колкото съдебните медици. Те са гласът на жертвата, повярвайте ми.

По примиреното им изражение разбра, че ги е убедила, и макар да не се нуждаеше от тяхното разрешение или съгласие, присъствието на възмутени близки само щеше да затруднява работата й.

- Можем да поръчаме поне заупокойна молитва за душата й - прошепна Марта.

- Разбира се, ще ви поолекне, а и на нея би се харесало.

Подаде им решително ръка, която и двете стиснаха.

- Работя по случая, ще се опитам да ускоря нещата и при първа възможност ще ви се обадя.

Амая влезе в залата, след като смени палтото със стерилна престилка. Доктор Сан Мартин се бе привел над стоманената маса и сочеше на двамата си помощници нещо върху екрана на компютъра.

- Добър ден. Или трябва да кажа добър следобед? - поздрави тя.