Майкл Корита - Желана смърт

— Казаха ми какво е станало.

Носеше дънки и горнище на анцуг, но от онези, които купуваш за по триста долара от магазин, в който всички служители ходят на маникюр веднъж седмично и никога не са си купували рок албум.

— Кой?

— Полицията в Индиана. Снощи се обадиха.

— Казаха ли ти, че ме задържаха в ареста?

Очите ѝ се разшириха.

— Не. Какво? Не. Казаха само… детективът каза, че трябва да вземе показания от теб и иска да потвърдя всичко.

Усмихнах се:

— Доста дълго им отне да ги проверят. Достатъчно дълго, за да ме настанят на удобно легло зад решетките.

Тя издърпа ръкавите на скъпия анцуг над китките си.

— Линкълн, съжалявам. Не знаех. Дори не ми беше казал, че отиваш в Индиана.

— За парите, които пръскаш, реших да го уведомя лично.

— Разбирам. Не мога да повярвам, че е станало така.

Съвсем скри ръцете си в ръкавите, скръсти ги на гърдите си. Поглеждаше ме плахо за миг, после отместваше очи към някой неодушевен предмет в стаята. Основата на лампиона явно ѝ беше любимият обект.

— Доста неочаквано — съгласих се, като я гледах изпитателно. — Ненормалният кучи син лапна револвера и издуха хубаво парче от черепа си. Беше по-близо до мен, отколкото ти си сега.

Тя ме погледна невярващо:

— Ужасно.

— Адски странно.

Дадох си сметка, че повтарям думите на Бруър от снощи. Сега аз бях в неговата роля. Надявах се да имам по-голям успех.

Карън мълчеше, седеше вторачена в основата на лампиона.

— Представи си да се самоубиеш малко преди да наследиш няколко милиона. Е, какво ще кажеш? Лош късмет. Само че знаеш ли кое е най-странното, Карън? Той знаеше, че баща му е мъртъв. Каза ми го още щом ме видя, както си седеше с револвера и бутилка уиски.

Тя вдигна глава и ме изгледа с широко отворени очи.

— Какво?

— Не знаеше ли?

— Не, разбира се. Откъде може да е узнал?

Останах загледан в нея известно време. Тя не отмести очи, но явно се чувстваше некомфортно.

— Трябва да си много глупава, ако си мислиш, че не мога да разбера когато ме лъжеш, Карън. Ако имам някакви спомени от теб, това е как изглеждаш, когато лъжеш. Запечатало се е в паметта ми.

Тя се облегна назад и отпусна ръцете си.

— Моля?

— Не ме лъжи — изрекох с леден глас. — Един човек се застреля пред очите ми и със същата лекота можеше да гръмне и мен. Може би дори е мислил да го направи. После прекарах една нощ в затвора и един детектив от Индиана иска да ме вкара там за дълго. Търпението ми много лесно се изчерпва, Карън.

Тя изглеждаше, сякаш ще заплаче.

— Линкълн, не съм…

— Знаела си, че Алекс и синът му са поддържали връзка. Когато ти казах, че Матю е знаел, че баща му е мъртъв, ти се престори на изненадана. Това беше глупав ход. Първо, защото познавам, когато лъжеш, и второ, защото полицаят, който ти се е обадил, ти е казал. Той е способно ченге и със сигурност е искал да изясни тази подробност. Попитал те е откъде може младежът да е научил. Защо ме лъжеш сега? Знаела си, че са поддържали връзка. При все това по някаква причина ме изпрати да търся сина и беше луд късмет, че не ме гръмнаха.

Накрая закрещях, а тя заплака. Замълчах и я оставих да циври. Майната ѝ. Ако затворя очи, пак виждах беседката, револвера, чувах изщракването на петлето. Чувствах как куршумът полита към мен, както го бях почувствал в онази частица от секундата, преди Матю Джеферсън сам да се изпрати на оня свят. А тя да ми реве! Мамка ѝ.

Дишането ми се учести, възбудата ми растеше. Седях, гледах я как плаче и дишах дълбоко. Накрая заговорих:

— Кажи ми нещо, което да е истина, Карън.

Тя избърса очите си.

— Всичко е истина.

— Глупости.

— Вярно е! Бяха се отчуждили. От години. Нямах представа къде живее Матю. Никаква представа. Нямах телефонния му номер или адреса.

— Знаела си, че наскоро са говорили. Защо не провери разпечатката на телефонните обаждания?

— Знаех само, че се е обаждал на Алекс. Обажданията от друг номер не фигурират в разпечатката, само ако е за сметка на абоната.

Седяхме и се гледахме втренчено. Стъмваше се, но светлият дървен под още блестеше в бледо червено. Часовникът на стената тиктакаше и лек ветрец гонеше листата по терасата, но иначе цареше тишина.

— Сега, след като съпругът ти и единственият му наследник са мъртви, ти си много богата — отбелязах.

Страхът в погледа ѝ се смени с гняв.

— Какво? Линкълн, да не искаш да кажеш…

— Нищо не казвам, Карън. Други ще кажат разни неща. Неща, които хората говорят, ако някоя жена изведнъж наследи голямо състояние вследствие от смъртта на двама души при съмнителни обстоятелства. И ако вярвах, че двата случая не са свързани и че нямаш нищо общо с тях. Щях да те посъветвам да не обръщаш внимание на хорските приказки и да си живееш живота.