Майкъл Енис - Злата воля на Фортуна

Размислите ми за онези кратки години, които „ни водят към косата на Смъртта“, както би казал Петрарка, най-после бяха прекъснати от появяването на дядо ти. Бехайм го придружаваше, все още по потната си риза. Негово светейшество носеше само панталони с ниска талия и яркочервени пантофи, за да подчертае все още яките си и добре оформени крака. Приближи се към мен с грациозната походка на много по-млад мъж с насочени навън пръсти на краката, сякаш се намираше под погледа на учителя си по танци. Само когато се приближи толкова, че да ме докосне, видях колко е остарял — червеникавокафявите петна по лицето му, тънката кожа, опъната над големия му гърбав нос. Но устните му все още бяха пълни, леко присвити, сякаш току-що бе отпил глътка особено хубаво вино и се опитваше да запази вкуса му за по-дълго.

Той кимна на Бехайм, който извади един нож от кутията с лекарските инструменти. Замолих се за бърза смърт. Но Бехайм просто сряза връвта на дървото, което запушваше устата ми. Небцето ми беше толкова сухо, че не можах да изплюя късчето дърво. Бехайм го измъкна с върха на ножа си.

Дядо ти се наведе напред и ме погледна с тези свои обсидианови очи.

— Дамиата. Още от самото начало знаех къде си.

Гласът му бе дълбок, но в говора му се долавяше леко съскане — едва доловима следа от испанското му наследство, макар че семейство Борджия — твоето семейство, carissimo [8] Скъпи мой (ит.). — Бел. прев. — живееше в Италия от поколения насам. Змията в тревата. Или пък змията в дървото.

Пръстите му се стрелнаха към косата ми — не ласка, а жест на коняр, проверяващ гривата на болен кон.

— Боядисваш си косата, криеш се в някаква еврейска кръчма… — започна той и уморено поклати глава. — Можех да дойда за теб по всяко време. Всяка глътка въздух, която си си поемала през последните пет години, е благодарение на моята снизходителност.

— А вие сте цар на снизходителността, нали така? — подметнах. Дядо ти продаваше опрощение от олтара на църквите си така, както проститутките продават свещи на ъгъла на улиците; единствените престъпления, които не бе готов да прости срещу подобаваща цена, бяха тези, извършени лично срещу него, или някаква форма на подкрепа на османския султан. — Сигурно ще можете да си позволите да дадете опрощение дори на себе си. Тази вечер убихте един мил невинен старец в дома ми. Както и домашния любимец на внука си.

Не исках да изкушавам Фортуна, като изказвам предположения за участта на Камила.

Помислих, че ще ме удари. Вместо това той ми обърна гръб и вдигна поглед към Хуан, османския дук на Гандия, сякаш умоляваше този свой най-обичан син да върне плътта в собствените му загниващи кости. След известно време тежките му рамене увиснаха и той насочи вниманието си към пророческия образ на сина, който още беше жив: Чезаре Борджия, който сега, докато пиша това, е капитан-генерал на армиите на Светата римска църква, прославен в целия християнски свят като Валентино, дук на Романя, феноменът, който захвърли кардиналската си шапка и я смени с войнишки шлем, победителят над тираните и спасителят на цяла Италия. Синът, с чиято помощ дядо ти, Негово светейшество папа Александър VI, ще завладее кралствата на целия свят, без дори да се надигне от небесния престол на свети Петър. Може би по времето, по което четеш това, папската империя ще се е разпростряла далеч отвъд сегашните си граници и от сърцето на Италия ще е обгърнала цяла Европа.

Всъщност, ако всичките ми страхове се оправдаят, може би Фортуна вече ще те е превърнала в наследник на тази империя. Но ако е така, значи Борджиите ще са ти наговорили за мен единствено лъжи освен в частите, в които истината е още по-ужасна.

Най-накрая дядо ти на свой ред прекъсна размислите си.

— В нощта на убийството си Хуан се беше запътил към твоята къща. Само ти знаеше за това. Само ти може да си предала тази информация на някого другиго.

Бях седяла на масата на този папа достатъчно често и бях наблюдавала методите му достатъчно дълго, за да съм наясно със способността му да превръща неоспоримите факти във фалшиви обвинения. Повече от пет години очаквах този разпит.

— Ако твърдите, че съм предала Хуан, като онази нощ съм разкрила пътя, по който ще дойде към къщата ми — отговорих сега, — Бог и Светата майка знаят, че за убийците му би било далеч по-лесно да го проследят от къщата на майка му до Есквилин, където беше вечерял, както знаеше половината Рим. А вие отлично знаете, че семействата Орсини и Вители го бяха взели на мушка. Това са същите кондотиери, които биха се облагодетелствали най-много, ако семейство Борджия изчезне от лицето на земята.