Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Чакай да видя дали съм разбрал добре. Значи тя ще ме пожертва, ако навредя на движението, а ти ще ме пожертваш, ако застраша принципите ти?

— Не, Томи. Никой няма да те пожертва. Но и ние, адвокатите, сме също толкова предубедени, колкото и съдиите. Трябва да те предупредя и за още нещо. Катрин е емоционално обвързана с твоето дело. Приема го прекалено лично. Не смятай, че това е за добро. Адвокатите би трябвало да изхождат само от студената и твърда логика.

Томи се изправи и закрачи из килията. Като се има предвид колко беше голяма, можеше да направи само три крачки в едната посока и три — в обратната. Но дори в такова ограничено пространство се движеше като затворена в клетка пантера — гъвкав, мускулест, с едри и грациозни крачки.

— Значи имам един адвокат, който би направил всичко, за да спечели, и друг, който се бои да не настъпи мина. Един, който е емоционално ангажиран, и друг, който и пет пари не дава за мен. Имам един фанатик на хомосексуалната кауза и друг, който мрази гейовете.

Не исках да призная, че обобщението му бе справедливо, но едва не го сторих. С изключение на последната забележка, разбира се.

— Томи, аз не мразя гейовете.

— Не се заблуждавай. Ние, гейовете, лесно подушваме хомофобията. Има много гадна миризма.

— Не съм хомофоб, Томи. Признавам си, че не се чувствам особено комфортно с вас, но нищо повече.

— Добре де — каза той, но не в знак на съгласие, а по-скоро защото не му се искаше да спори. — Значи те карам да се чувстваш неудобно.

— Виж какво — отвърнах, — това няма чак такова значение. Боже мой, аз и пред майка си се чувствам неудобно. И когато съм обут с ботуши в горещ ден, пак се чувствам неудобно.

— Но не мислиш, че майка ти или ботушите ти са убили и след това са изнасили някого, нали?

— Не, прав си. Но не мисля, че и ти си направил такова нещо. И точно това ми причинява най-голямо неудобство.

Той изведнъж се сепна. Обърна се към мен и попита:

— Значи вярваш, че съм невинен?

— Не съм казал „невинен“, Томи. Ти си офицер, който е имал връзка с редови войник. При това хомосексуална връзка. Казах, че не вярвам да си го убил и изнасилил.

— Добре, и защо?

— Наречи го инстинкт, ако искаш. Просто всички доказателства, с изключение на едно, сочат право към теб.

— И кое е изключението?

— Самият ти.

— Защо?

— Защото не се вписваш в престъплението. Защото си прекалено умен, за да оставиш нещата да се развият така, както са станали. Защото мисля, че си доста порядъчен човек. Защото ключът, намерен във вещите на Но, доказва, че сте били любовници — а ако ми казваш истината за това, значи може би казваш истината и за всичко останало.

— Тогава какво смяташ, че се е случило?

— Нямам никаква представа. Но Катрин е права за едно.

Той се изкикоти — последното нещо, което очаквах от него:

— И за какво би могла да бъде права Катрин?

— Че са те накиснали. Че срещу теб е имало заговор. При това замислен не от някой новобранец.

Дочух звъна на черковните камбани на фона на силното тропане на вратата на стаята ми. Хвърлих едно сърдито око на часовника — 5:15 сутринта в неделя. Ако имах пистолет, щях да застрелям онзи негодник зад вратата. Бях си легнал само два часа по-рано, защото няма нищо на света, което да мразя повече от това един невинен клиент да няма никакъв шанс да победи.

Навлякох панталона си и тъй като един удар по носа беше със 100 % повече от ударите по носа, които си позволявам седмично, внимателно погледнах през шпионката и видях темето на Имелда. В случай, че не съм го споменавал, Имелда е висока само метър и петдесет и тежи поне седемдесет кила, но в тази малка гилза беше натъпкан предостатъчно барут.

Отворих вратата и тя влезе с маршова стъпка, без да пита. Още една проклета черта на Имелда — винаги смята, че светът й принадлежи. Един ден някой ще трябва да я разубеди. Това обаче със сигурност няма да бъда аз.

— Добре — излая тя вместо въведение. — Значи Кийт Мерит.

— Добре. Кийт Мерит.

— Този мъж не се казва Кийт Мерит.

Тъй като бях установил този факт и сам, казах:

— Точно така, името на мъжа в болничното легло не е Кийт Мерит.

— Паспортът му също е фалшив.

— И паспортът му е фалшив — повторих.

Но откъде, по дяволите, знаеше това?

— Проверих в посолството. Има някакъв Кийт Мерит с този номер на паспорта, само че той е адвокат някъде във Флорида — добави бързо тя.

Беше прочела мислите ми, както прави обикновено, макар че го намирам за невероятно дразнещ навик.