Мат Хилтън - Жътваря

— Ти повярва.

— Разбрах, че лъжеш. Мислиш ли, че повярвах, когато каза, че ще вземеш парите и после ще ме пуснеш?

— Тогава защо ми върна камата? Щом не си ми вярвал, можеше да ме изкормиш като риба.

— Защото… не съм като теб.

— Няма значение, Джон. Истината е, че сега си тук. Няма значение дали ми вярваш или не. Фактът е, че това изобщо не е важно.

— Фактът е, че ще ти отрежат главата. Брат ми не е като мен. Джо ще те убие.

— Не си представям, че нещата ще се развият така.

Телфър сви рамене.

Каин се засмя:

— Ето как ще се развият. Щом види какво е станало с братчето му, Хънтър няма да има смелостта да направи нищо повече, освен да се разплаче. Щом свърши, ще открие, че адът не е тъй лош, както го описват. Всъщност, когато приключа с разрязването му, ще се моли да отиде в ада за почивка и възстановяване.

Джон се изкашля възмутено и се сви на седалката. Или силите го напускаха, или бе решил, че няма смисъл да говори. Не че това имаше значение. Ако искаше да говори, Тувал щеше да продължи да бръщолеви.

— Е, къде е големият смел Джо Хънтър?

Каин присви очи, вгледа се в огледалото и го оправи. На известно разстояние видя фаровете на преследващия ги джип. Той изгаси светлините на доджа.

— Не искаме да правим нещата твърде лесни, нали?

— Мислех, че искаш да те проследи.

— Искам, но не толкова отблизо.

— По-добре се откажи. Джо няма да ти прочете правата и да ти сложи белезници. Веднага щом те види, ще те застреля между очите.

— Тогава ще се погрижа да не ме види.

— Целуни ми задника.

— Преди или след като му отрежа парче от тазовата кост?

Телфър не отговори.

Тувал се ухили в мрака.

Шосето се превърна в черен път, осеян с дупки и буйно израснали колонии от пелин и сухи треви в средата, където се бе събрал пустинен пясък. Луната ниско над хоризонта предлагаше малко светлина и Каин виждаше пътеката отпред. Не беше необходимо да се съсредоточава. Познаваше маршрута интуитивно като тъмните желания на сърцето си. Въпреки опасенията си за лошото състояние на доджа той караше бързо и се усмихваше на всяко раздрусване и потрепване от болка, които изтръгваше от намусения си спътник.

— Обзалагам се, че съжаляваш за номера с мобилния телефон, нали? — попита Тувал, но Джон не отговори. — В момента си мислиш, че не само подписа смъртната си присъда, но и тази на брат си. Някъде дълбоко зрънце достойнство те трови като злокачествен тумор и разяжда вътрешностите ти. Мислиш си: „Трябваше да поема отговорността си и да пощадя другите. Сега изложих брат си на ужасна опасност.“

— Не — презрително измърмори Телфър. — Мисля, че си толкова пълен с лайна, че вече не понасям смрадта. Махам се, тъпако!

Джон натисна дръжката на вратата и я бутна с рамо. Силната въздушна струя го блъсна назад.

Каин никога не изпадаше в паника, но осъзна какъв е безумният му план, извика и удари спирачки. Тялото на Джон полетя напред и челото му се удари във врата на Тувал. Сблъсъкът принуди Каин да пусне волана. Той се помъчи да овладее колата, но го прониза болка. В тези няколко секунди Телфър се хвърли към открехнатата врата и изчезна в разнасящия се на талази пясък.

— Кучи син! — изкрещя Тувал и за втори път удари спирачки. Доджът занесе, вдигна облаци прах и спря напреки на пътеката. Той отвори вратата, изскочи навън и потърси Джон. Нямаше го на пътя. Тувал хукна. В далечината видя фаровете на джипа на Джо Хънтър.

Четирийсет крачки по-нататък Каин намери Джон, проснат до един кактус. За миг се уплаши, че е мъртъв, но после съзря пламъка в очите му, когато той се обърна и го погледна.

— Глупав идиот — изръмжа Тувал.

— Да ти го начукам — отвърна Джон.

— Не, аз ще ти го начукам.

Каин се приближи и Телфър се опита да стане. Кракът на Тувал го блъсна отново на земята и безмилостно настъпи раната на гърдите му. Джон изкрещя от болка. Каин натисна още по-силно. Виковете спряха, когато Телфър изпадна в безсъзнание.

Тувал го сграбчи, уви ръце около гърдите му в мечешка прегръдка и го повлече, като вървеше заднишком. Докато Джон стенеше, Каин вдигна глава, фаровете на джипа на Хънтър все още бяха сравнително далеч, но блестяха застрашително с отмъстителна решителност.

— Трябваше да те оставя там да пукнеш, проклет кретен. Да те зарежа на пътя и шибаният ти брат да те прегази.

Заплахата беше лъжлива. Тувал все още имаше план за Джон Телфър. Щеше да го използва за примамка, а не само като жертва на пътя.