Мат Хилтън - Жътваря

Трябваше да съм по-жаден и по-гладен. Не бяхме хапвали нищо от сутринта. Продължителното освобождаване на адреналин обаче се грижеше през устата ми да не минава нищо, което стомахът ми да задържи. Подозирах, че след няколко километра ще изхвърля всичко по-силно от минералната вода.

Стъмни се и Ринк настъпи газта. Една от колите пред нас зави по страничен път и той запълни празното пространство.

След два часа Каин ни поведе във весел танц, а после, сякаш се притесни, че може да го изпуснем, когато излезе от главния път, включи мигачите, намали и се приближи до разклона.

Изпревариха го две коли, преди да стигне до отклонението. Той свърна надясно, другата кола продължи на изток. Видях, че Каин удари спирачки няколко пъти, уверявайки се, че няма да го изпуснем от поглед.

— Внимателен кучи син — измърмори Ринк.

Каин прекоси магистралата и се отправи на север.

Намали на моста, видя, че излязохме на разклона, и настъпи газта.

— Вече сме близо и мисля, че иска време да се подготви — предположих.

Проследяващото устройство дремеше от няколко часа. Стоеше в дланите ми без друга причина, освен да ми попречи да човъркам пистолета си. Късметът или може би предвидливостта ме накара да погледна екрана. Курсорът, показващ последното местоположение на мобилния телефон, бе спрял да се движи. Каин бе разкрил измамата ни. Може би бе разбрал, че Джон го носи веднага щом бяха излезли от къщата в Лонг Бийч, а може би много по-късно. Все едно. Беше намалил скоростта не за да ни разиграва, а да изхвърли телефона.

Очевидно ни искаше наблизо. Още по-очевидно беше желанието му да спечели малко време, преди да пристигнем на предварително определеното място за среща.

— Дай газ, Ринк.

— Виждам стоповете му. Няма да го изпусна.

— Той няма да ти позволи да го изпуснеш. Ще се погрижи да разберем точно къде е, но ще бъде подготвен за пристигането ни, а аз не искам да му дам това предимство.

— Не изглеждаш добре.

Каин се втренчи в пътника и реши, че това е меко казано.

Телфър се беше излегнал на задната седалка на доджа като опаковка от вчерашна храна за вкъщи — студена, мръсна и мазна. Кръвта от раната, която бе получил от престрелката на яхтата, бе втвърдила дрехите му. Ръцете му също бяха червено-кафяви и на челото му беше размазана кръв. От кожата му се отделяха големи капки пот като вода от спукан бойлер.

— Казах, че не изглеждаш добре, Джон — повтори Тувал и в огледалото за обратно виждане забеляза, че клепачите му потрепват.

— Изгаси лампата — почти неразбираемо промълви Телфър.

— Трябва да видя как си — възрази Каин, но протегна ръка и изключи лампите в колата.

— Защо? Нали ще ме убиеш? Или забрави?

— Непрекъснато го повтаряш. Може да съм променил решението си.

— Да, и още как. — Джон положи усилия да седне.

— Легни.

— Нищо ми няма.

— Отпред пътят става неравен. Ще бъде по-добре, ако лежиш. Вероятността раната ти отново да се отвори ще бъде по-малка.

— Раната ми е добре.

Тувал се засмя тъжно:

— Както искаш.

— По-добре, отколкото както ти искаш — неубедително каза Телфър.

Каин започна да барабани с пръсти по волана.

— Знаеш ли, не съм сигурен дали старата таратайка ще ни закара там, където отиваме. Не е в добро състояние.

— Няма да има значение. Няма да ти трябва за обратно пътуване. Ще те закарат с колата на съдебния лекар.

— Ха!

— Говоря сериозно. Закачаш ли се с брат ми, ще те върнат в ковчег.

— Продължавай да мислиш така, Джон. Нужен ти е оптимизъм, за да те поддържа жив.

— Няма да се измъкна жив. Знам го. Единствената ми надежда е да те видя да умреш пръв.

— Силни думи, Джон.

— Казвам сериозно всяка една от тях.

— Убеден съм, но няма да стане. Ако някой ще умре, това ще бъде твоят всесилен и велик брат. Възможно е да очистя и Джаред Рингтън.

— Много си глупав, ако наистина го вярваш.

— Искаш да кажеш, че не може да се има доверие на способностите ми? Засрами се, Джон. Колко ужасно е да се опитваш да смачкаш самочувствието ми.

— Нищо, което казвам, няма да те накара да мислиш лошо за себе си. Бедата е там, че… не различаваш кое е правилно и кое не е. Ти си проклет психопат.

— Глупости, Джон.

— Престани да се държиш снизходително. Защо не изплюеш камъчето и не ми кажеш истината? Смяташ да ме убиеш от самото начало. По дяволите, не мога да повярвам, че ме спаси от удавяне само за да ме убиеш. Всичко е толкова объркано, че никой няма да повярва.