Мат Хилтън - Жътваря

Фактът, че Каин използва заблуждаваща тактика, за да се отърве от преследвачи, работеше в наша полза. Той предполагаше, че ще бъде преследван с по-традиционни методи, и караше по периферни улици и алеи из разпрострелия се на всички страни град. Въпреки че Каин имаше повече от час преднина, ние успяхме да намалим времето, следвайки пряк маршрут. Стана очевидно и още нещо. Макар че често се връщаше или караше успоредно на набелязаната цел, той явно се отправяше към магистрала № 10, главната пътна артерия, водеща извън Лос Анджелис.

Отначало се движехме по шосе № 405. Минахме покрай Редондо Бийч, насочихме се към международното летище, завихме на изток по № 105 и после отново подкарахме по № 110 с надеждата да засечем Каин там, където двата главни маршрута се сливаха близо до Конгресния център на Лос Анджелис. Беше очевидно, че няма да е лесно, когато Тувал зави на североизток и заобиколи центъра на града по северната периферия, а ние продължихме на изток към магистрала № 5 и попаднахме в задръстване.

Видях, че стрелката на навигатора подскочи по картата, тръгна по магистрала № 10 и продължи покрай Роузбоул. В същия миг Ринк изруга и натисна клаксона, опитвайки се да си проправи път в натовареното улично движение.

След двайсетина минути пред нас започнаха да се разкриват свободни пространства и Ринк настъпи газта, без да обръща внимание на ограничението за скоростта. Смени няколко пъти лентите, измъкна се на празно платно и джипът се стрелна напред.

Продължихме по магистрала № 5, движихме се известно време на север, а после отново се включихме в магистрала № 10 и се втурнахме да преследваме набелязаната мишена, която вече имаше трийсетина минути преднина.

— Все още имаме шанс да успеем. Нещастникът е сигурен, че не го следим. Не кара с много повече от деветдесет и пет километра в час. — Погледнах одометъра. Джипът се движеше със сто и деветдесет. — Ако поддържаш тази скорост, ще ги настигнем за нула време.

— Естествено, че ще я поддържам. Ако проклетите неделни шофьори се махнат от пътя ми, по дяволите. — За да придаде тежест на обещанието си, Ринк задържа ръката си на клаксона и принуди превозните средства отпред да свърнат встрани и да ни позволят да минем.

Пътуването беше вълнуващо. Ако не бяха опасенията, че ще пристигнем твърде късно да спасим Джон, мисля, че щях да крещя въодушевено като хлапе на влакче на ужасите, но седях намръщен и мълчах, вперил поглед в екрана на джипиеса. Не беше необходимо да съм много наблюдателен. Каин вече бе излязъл от града и се насочваше към необятната шир на вътрешността на Америка.

Дори с лудешката скорост, едва след час съзряхме доджа, откраднат от къщата в Лонг Бийч. Изкушавахме се да продължим да караме бясно, да настигнем колата и да я изблъскаме от шосето. Макар да не исках да вярвам, че Джон вече е мъртъв, можехме поне да сложим край на царуването на Жътваря. Разбира се, спирането му там щеше да доведе до по-нататъшни усложнения.

Какъв беше изводът? Щеше да бъде по-разумно, ако го следваме от безопасно разстояние и да действаме, когато няма вероятност някой невинен човек да попадне в кръстосания огън.

Каин не беше глупак. Той беше откачен убиец, но и проницателен. Освен това беше обучен като правителствен телохранител и се подразбираше, че е опитен шофьор, наясно е с всички мерки срещу преследване и има бързи реакции. Подкарахме след него и оставихме помежду ни петстотин метра и най-малко четири превозни средства, въпреки че упражнението се оказа безсмислено.

— Той знае, че сме тук — отбеляза Ринк.

Погледнах го. Той отново четеше мислите ми.

— Знае, че сме тук, и си играе с нас — добави приятелят ми.

Кимнах.

— Вероятно.

— В къщата той сякаш те предизвикваше да го намериш. Това ме кара да мисля защо е прекарал толкова много време в града — да те накара да го откриеш.

Замислих се и осъзнах, че има право.

— Да, Каин пое голям риск, минавайки през центъра на Лос Анджелис, когато съзнава, че вероятно е обявен за издирване. Лесно можеше да смени колата. Изглежда, иска да го проследим.

— Да се приближа ли още? Да притиснем ли сбърканото копеле?

— Не. Спазвай това разстояние. Да видим къде е намислил да ни заведе.

— Смятам, че е някъде далеч. Той търси открита конфронтация с нас и не желае никой да се намесва.

— Щом иска конфронтация, това ще получи.

Спогледахме се.

— Каин превърна нещата в лични, нали? — попита Ринк.

— Да, когато взе Джон за заложник.