Мат Хилтън - Жътваря

Треньорите имаха твърде много грижи, докато опитваха да се разплетат, и не ми обърнаха веднага внимание. Разколебани между мен и Ринк, който пристигна в галоп, петимата до отсрещната страна бързо хвърлиха оръжията си и ги подритнаха.

— В стаята, момчета — извика Ринк. Гласът му ги стресна. Той ми намигна и бутна петимата гангстери пред себе си. — Сложете задниците си на арената и седнете на ръцете си. — Те се струпаха в центъра на бойната арена. Пространството се котираше на висока цена, докато се блъскаха, за да се отдалечат от дулото на ловната му пушка дванайсети калибър. Ринк се обърна към дресьорите на кучетата: — Вие също.

Единият, мършав младеж с огромен нос, осеян с пъпки, се намръщи. Беше по-грозен от псето си. Кучето поне имаше оправдание, защото бе изкарало два рунда.

— Проблем ли имаш със слуха? — попита приятелят ми.

— Кучетата ще се сбият.

— Тогава работата ти е да ги спреш. А сега отивайте на ринга, по дяволите! По един в двата края.

Хлапакът с големия нос влезе на арената пръв, като ожесточено дърпаше съпротивляващия се питбул. Той седна и вторият дресьор влезе. Ринк бутна вратата и спусна резето. Никой не помръдваше. Коравите момчета се бяха свили едно до друго. Кучешките зъби и ловната пушка всяха тишина и подчинение.

Снимките на Зигмунд Петоски, направени от Харви Лукас, бяха от полза. Дори да не го бях виждал на снимка, щях да го избера заради презрението, което се излъчваше от него като апокалиптичен разпад на облак от ядрен взрив.

— Здравей, Зиги! Искаш ли да домъкнеш дебелия си задник тук?

Петоски повдигна вежди в недоумение и посочи с пръст гърдите си.

— Да — потвърдих аз. — Искам да си поприказваме.

Тъй като имаше източно име, човек би очаквал, че Петоски ще говори с приповдигнатия акцент на злодей от филм за Джеймс Бонд, но щеше да сгреши. Също като Ринк и Петоски беше противоречие на произхода си. Той говореше като колежанин от „Бръшляновата лига“, завършил с отличие.

— Правиш адска грешка, шибан тъпако — заяви Зиги.

Признавам, че първите му думи не бяха каквито човек би очаквал от някой с такива образователни стандарти. От друга страна обаче, трябваше само да си припомня обобщението на Ринк за детството на Петоски, за да си представя откъде идва мръсният му език.

— Не — поправих го аз. — Ти правиш грешка.

— Кой си ти, по дяволите, че идваш тук и стреляш в моята сграда? Личният ми приятел кметът сигурно ще има какво да каже по въпроса!

— Не ми пука какво ще каже кметът.

— Ще те уволни заради това — рече Петоски и се обърна към Ринк: — И теб, откачалко. Запомни ми думите.

— Ти правиш грешка — повторих аз и тръгнах към него. — Ние не сме полицаи, Зиги, и твоят приятел кметът може лично да ме целуне отзад.

— Не сте полицаи? — учуди се той.

— Не.

— Тогава сте хора на Хендриксън. Трябваше да се досетя…

Поклатих глава и думите му заглъхнаха.

— Кои сте тогава, по дяволите?

— Искаме отговори, при това бързо.

Зигмунд наведе глава и бавно разтърси главата си с подстрижка за двеста долара. Нещо му хрумна и той насочи поглед към мен. Лицето му се намръщи.

— Става дума за Джон Телфър, нали?

Наистина бях там заради Джон, но очаквах, че ще трябва да изтръгвам информация от Петоски като ръждиви гвоздеи от чвореста дъска.

— Виж — продължи той, — вече казах на приятелите ти. Не знам къде е Телфър. Защо не ми вярвате? Кучият син ми дължи значителна сума, но изчезна. Мислиш ли, че ако знаех къде е, нямаше да съм го довел тук досега? Господи, колко пъти трябва да повтарям едно и също?

Не отговорих.

Петоски не се преструваше. Думите му прозвучаха правдоподобно. Наистина не знаеше къде е Джон. Следователно нямаше смисъл да го разпитваме повече за местонахождението на брат ми. Време беше да сменя тактиката. Твърдението му ме прониза като острие, завъртяно в стомаха.

— Каза, че вече си говорил с приятелите ми?

— Два пъти! — Изпълнен със справедлив гняв, Петоски протегна ръце и посочи стаята. — А сега това.

— Добре, Зиги. Започвай да пееш.

— Няма да направя такова нещо.

— Ще го направиш, освен ако не искаш отново да започна да стрелям — обади се Ринк и за да подчертае думите си, се прицели в групата мъже на арената за бой с кучета.

Справедливият гняв подхождаше на Петоски като костюм на мъртвец. Той скръсти ръце на гърдите си и предизвика Ринк с презрителна усмивка, а после се обърна към мен. Усмивката му помръкна, когато забих зиг-зауера си в трапчинката на брадичката му.