Мат Хилтън - Жътваря

Погледът на насекомото обходи олдсмобила, спря за част от секундата и после се отмести. Крадецът стисна устни за миг, докато оглеждаше колата, но в следващия момент напрегнатото му изражение изчезна. Беше несъзнателна реакция, а не разпознаване. Спотаен навътре в сенките на палмите, Каин се чувстваше в безопасност от аматьора, допуснал твърде много грешки.

Докато се приближаваше към джипа, Амброуз извади ключовете от джоба на панталоните си. Свали раницата от раменете си, отключи вратата откъм мястото на шофьора и хвърли багажа си на предната седалка. Отново се озърна и напомни на Каин за безнадеждния шпионин от Наполеон Соло и мъжа с руското име, за което не можеше да се сети, още по-малко да произнесе, от излъчвания всяка седмица телевизионен сериал от шейсетте години на миналия век „Човекът от Ъ.Н.К.Ъ.Л.“

Фаровете на джипа светнаха. Двигателят изръмжа и се съживи като мечка гризли, която се размърдва след зимен сън. Джипът измина едва два метра и изведнъж спря. Амброуз забрави предпазливостта и сливането с обкръжението, изскочи навън и хукна към предната част на колата.

— Спипах те — рече Каин.

Амброуз приклекна до спуканата гума и прокара пръсти по повърхността, сякаш допирът му можеше да я залепи като по магия. За жалост той не беше вълшебник. Изправи се с пораженско изражение, сложи ръце на кръста си и изруга.

Щеше да бъде много лесно Тувал да се приближи зад гърба му, докато Амброуз беше разсеян, да забие ножа за чистене на риба между врата и ключицата му и да прониже жизненоважните органи в миг на опиянение. Да го довърши там и тогава. След това спокойно можеше да претърси вещите му и да си вземе онова, което му принадлежеше.

Да, планът му беше точно такъв. Вече бяха изминали много часове и разговорът му с красивата администраторка нямаше да бъде свързан с очевидно объркал се обир. Чувството му за справедливост щеше да бъде удовлетворено и Каин щеше весело да продължи по пътя си.

„Но няма да стане така, крадецо“ — помисли си.

Загадката за истинската самоличност на. Амброуз и от кого се крие беше достатъчна да накара всеки с любознателен ум да се замисли. А Тувал-Каин обичаше да разсъждава. Потребностите му може и да бяха основни, но дълго мислеше как да ги задоволи.

Любопитството му беше повече от разпалено. Превключи се на реактивна скорост. Искаше да си поиграе още. Реши, че може да направи интересни разкрития.

Събитията бързо изпревариха плана ни и това никак не ми хареса. Не че бях изненадан, защото в тактиката ни винаги имаше недостатък, но Законът на Мърфи отново влезе в сила!

Вече не вървяхме един след друг, а се наложи да се втурнем стремглаво към горния етаж.

Мъжът, когото оставих да лежи в безсъзнание, не ми беше казал много, за да си съставя обмислена преценка. С Петоски можеше да има трима или шестима души. Предположи най-лошото и всичко друго ще бъде допълнително възнаграждение.

Време беше за конфронтация.

Отправихме се към горния етаж, стреляйки с оръжията си. Намерението ни не беше да убием всички, а да предизвикаме колкото е възможно по-голямо объркване. Петоски беше плъх, а всеки знае, че плъховете първи напускат потъващия кораб. Изключих аварийните стълби в този ъгъл на сградата и предположих, че Петоски ще тръгне към онези, по които ние бяхме влезли.

— Ще се върна да отрежа пътя му за бягство — казах аз. — Ще се оправиш ли?

Ринк зареди пушката-помпа.

— Стига да имам амуниции, ще им покажа ада.

— Когато престрелката спре, искам незабавно да дойдеш при мен.

— Аз пък мислех, че ще ми остане време да пия кафе.

— След като приключим, ще те почерпя кафе и понички.

— Нека бъдат с желе и ще се съглася.

— Добре.

Поредната канонада привлече вниманието на хората в сградата. Върнах се по пътя, по който бяхме дошли.

Бързината беше проблем. Наречете ме предпазлив, но се промъквах така, сякаш във всеки ъгъл се криеше убиец. По-добре беше да закъснея една минута, отколкото да подраня с трийсет години в отвъдния свят.

Остатъците от вратата, която Ринк бе разбил, приличаха на отворена уста, пълна с нащърбени зъби. От стаята като лош дъх от уста се излъчваше смрадта на стрелба. Вътре вече нямаше никого. Мъжът в безсъзнание явно се беше свестил и бе офейкал, преди да разбере какви са шансовете ни. Поне бе проявил здравия разум да се разкара от развихрилата се буря. Човекът с куршум в рамото също бе изчезнал. Петното кръв на перваза потвърди маршрута му за бягство.