Джеф Абот - Адреналин

Тя не ме погледна, докато завиваше. Започна да ръми.

— Добре. Ще намеря каквото мога. Но нямаш много време да анализираш тези хора, Сам. Трябва да ги намериш и да върнеш Ясмина. Не забравяй това.

— Ако разбера какви са, това ще ми помогне да ги намеря.

Мила щракна с пръсти.

— Времето лети, Сам. Не можеш да правиш психоанализа на банда престъпници, а в това време холандската полиция да разпознае Ясмина на видеозаписа. В момента тя е неизвестна жена с раница. Но ако я идентифицират… времето ни ще свърши и злото на Фирмата на Заид ще бъде сторено.

— Ако ще правя психоанализа на някого, това ще си ти.

Тя ме погледна.

— Анализирай ме колкото искаш, но ще трябва да повярваш на думата ми, че ние сме добрите.

— Чувал съм го и преди.

— Да, знам.

Колата с Ник увеличи скоростта и едва взе завоя. Мила настъпи газта и я последва. От улицата, в която Ник беше свърнал, се разклоняваха пет други улици като спици на колело, всичките къси и пресечени от други улици.

— Разсея ме — каза Мила. — Ти си виновен.

Ник беше изчезнал. Дъждът се усили.

Преди десет дни в офис в Ню Йорк, скрит зад табела, на която пишеше, че е финансова консултантска фирма, Хауъл кипеше от гняв:

— Намери го и ми донеси главата му на поднос!

— Като Саломе си — подхвърли Огъст.

Хауъл докосна слепоочието си. Главоболието започваше да го мъчи.

— Сигурно е тръгнал за Лондон. Това е епицентърът за него. Искам да изпратиш снимката му на всеки офис. Трябва да го намерим веднага и да го поставим под контрола на нашите хора, не на някой друг.

— Чудя се на кого ли е трупът — рече Огъст. — Не мислиш ли, че това има значение?

— Да, разбира се. Искам да го идентифицираме и да разберем как и кога е умрял.

— От огледа предполагам, че е умрял в петък през нощта.

— Господи! Той трябва да е убил копелето, преди да отида там. — Хауъл пребледня, стана и отиде до прозореца. — Би трябвало да те отстраня от случая, Холдуайн. Ти си му приятел.

— Фактът, че съм му приятел, е причината да ме оставиш. Аз съм единственият, на когото той може да се предаде.

— Хората, които ни оставят трупове във вани като подаръци-изненади на купон, не се предават. Мислех, че отнехме шансовете му да избяга, когато не можа да си набави паспорт.

— Разпитвал си го дълго, но не си го опознал. Не знаеш как разсъждава, а аз знам. Вземи ме със себе си. Назначи ме в твоя екип.

— Добре — склони Хауъл. Огъст Холдуайн може би беше най-доброто тайно оръжие срещу Сам Капра.

Изминалите десет дни не бяха приятни за Хауъл. Първо разкритието, че Сам Капра не е прекарал един час в бруклинската библиотека, а след това установяването, че Фирмата има агент, който е оставил труп в съседен апартамент, проследяването на откраднатата кола до ресторанта за шофьори на камиони и после… нищо. Няколко дни.

Сам Капра може би се беше качил на някой камион, за да се отправи в неизвестна посока в страната. Разпитаха за клиентите, които са били в ресторанта, когато Сам вероятно е бил там. Повечето бяха платили в брой за обяда и кафето си. Три дни по-късно едната сервитьорка си спомни, че мъж, отговарящ на описанието на Сам, е тръгнал заедно с шофьор на камион. Не знаеше името на шофьора, но той беше платил храната си и бензина с кредитна карта.

Проследиха трансакциите на всички кредитни карти и намериха шофьор на име Винс Траут, който каза, че закарал млад мъж до нюйоркското пристанище.

— Копелето се промъква в Европа с товарен кораб — заяви Хауъл. Имаше пълномощията да изпрати екипи в Лондон, Ротердам и Марсилия да проверят екипажите и да разберат дали някой е виждал мъж, който прилича на Сам на снимката. Но стотиците кораби и екипажи, които можеха да са видели Сам, плаваха в океана и не беше лесно да ги разпитат.

— Да покажем лицето му по медиите — предложи Огъст. — Ще измислим някаква история за него.

— Не — възрази Хауъл. — Не можем да си позволим Сам да бъде централна тема в медиите. Агент на ЦРУ, вероятно преминал на страната на престъпниците. Не си правим такава самоубийствена реклама и не отзоваваме такива хора, а ги връщаме с белезници или в ковчег. — Той скръсти ръце и се втренчи гневно в Огъст. — Трябва да го хванем и да разберем какво е намислил, по дяволите.

— Мъжът, когото е убил, може да е бил изпратен да го очисти. Според мен някой се е хванал на въдицата.

— Тогава трябва да го открием. Идентифицирахме мъртвия. Той е главорез, свързан с контрабандни операции в Париж. Казва се Симон Таурас и има дълго криминално досие. Нищо особено.