Джеф Абот - Адреналин

— Може би ще ти предложа работа, но трябва да говоря с клиента ми.

— Клиентът ти не е Пит, който не плаща, нали?

— Пит плаща. Тъпите турци трябва да се научат на търпение.

Изсумтях и повдигнах рамене.

— Виж, бива ме да пренасям стоки в Щатите, да ги пазя и да се грижа никой да не ги пипа. Ако това ти звучи добре, чудесно. Ако не, благодаря за шоуто. — Беше много важно Да не изглеждам твърде нетърпелив.

— Мисля, че мога да те използвам — каза Ник след няколко секунди. — Заплащането е отлично. Две хиляди евро седмично в брой.

— Парите ми за бира са на привършване, затова добре. — Прокарах пръст по петното от бира на масата. — Как да се свържа с теб?

— Имаш ли мобилен телефон?

— Да.

Той бутна салфетка към мен.

— Напиши номера.

Написах го, но не добавих името си.

— Решавай бързо. Скучно ми е и може да отпраша нанякъде.

— Добре — отвърна Ник и прибра салфетката в джоба си.

— Искам да те питам нещо.

— Казвай.

— Ти ми извади пистолет, след като ти помогнах. Гадняр си.

Той се усмихна.

— Налага се. Исках да се уверя, че няма да ме нападнеш. Каза на турците, че Пит ти дължи пари. Хрумна ми, че може да си се бил с тях, за да се захванеш с мен.

— Не познавам твоя Пит. Казах го само за да ги спра, но не стана.

— Юмруците подействаха. Е, Сам. — Ник хвърли няколко евро на масата. — Почерпи се с още няколко „удара по главата“ или си поръчай вечеря. Ти ми направи услуга тази вечер и мисля, че можем да правим бизнес заедно.

— Добре. Имаш номера ми.

Той стана и излезе. Бях с гръб към стената и го гледах как тръгна по големия площад „Дам“, минавайки покрай Националния паметник на освобождението.

Излязох в нощта и съзрях Ник на отсрещния ъгъл. Вървеше на юг, по посока на Принсенхрахт. Вече се беше стъмнило и се промъквах в сенките, докато той пресичаше улицата и моста. Последвах го. Ако се обърнеше, можеше да ме види, но той отново говореше по мобилния си телефон.

Следвах го, но не твърде отблизо. Спря кола и Ник се качи. Автомобилът изфуча и после зави към „Сингел“, най-голямата улица в Амстердам, с формата на буквата „U“.

Потърсих такси, но нямаше, затова тръгнах по посоката, в която Ник беше заминал. Човек никога не знае какво може да види. Пък и „Де Роде Принс“ беше натам.

След трийсетина секунди до мен спря елегантна синя кола. Вратата се отвори. Мила.

— Качвай се, глупчо.

— Следиш ли ме?

Тя потегли, преди да успея да затворя вратата.

— Можеше да объркаш всичко и да те заловят. И тогава щеше да се наложи да те убия, защото не мога да ти позволя да се разприказваш за нас.

С нея беше трудно да се разбере дали говори сериозно.

— Ако той ме беше хванал, ти щеше да ме убиеш, вместо да ме спасиш?

— Прецакаш ли първата задача, няма смисъл да ти давам по-трудна работа. Щях да те зарежа и да продължа по-нататък. — Тя зави, увеличи скоростта и после намали, когато видяхме колата, в която се беше качил Ник.

— Замесих се в сбиване в бара.

— Хубав начин да не се набиваш на очи! — възмутено каза Мила. — Можеше да те арестуват. Сещаш ли се какво ще стане, ако проверят лицето ти в базата данни, тъпако? Ще се върнеш при твоя караконджул Хауъл.

— Нямах избор.

Тя ме изгледа гневно.

— Не ме разбирай погрешно. Ще ти пазя гърба, стига да докажеш, че си струва. Но засега показа само, че ти харесва да предизвикваш глупави сбивания.

— Установих контакт и той ще се опита да ми намери работа при русокосия, който се казва Пит.

Колата с Ник зави по „Сингел“.

— Разкажи ми всички подробности.

Мила слушаше и шофираше напрегнато, спазвайки подходящо разстояние. Запитах се къде ли е работила и кой я е научил на уменията й.

— Ето защо той може би ще говори с Пит — завърших.

— За теб? Като кандидат за работа? Ласкаеш се.

— Той се обади и каза, че стоката е в него. И има проблем с турчин, който създава неприятности на Пит и урежда маршрута. Разбираш ли нещо от контрабанда? Не само натоварваш незаконната стока и се надяваш на най-доброто, а планираш точния маршрут, по който ще премине стоката, с всички необходими документи и хора по пътя, които да я пазят и да не позволят на властите да й обърнат внимание. Надеждните, безопасни маршрути са ценни. Ако турчинът е объркал или е провалил маршрута, това може да ме доведе до среща с Пит.

Мила не изпускаше от поглед колата с Ник, която зави по странична улица.

— Тези хора са странни — продължих. — Те са контрабандисти. Защо контрабандисти ще отвличат Ясмина и ще я карат да взриви бомба на гара? Ще ми разкажеш ли повече подробности за експлозията, жертвите, реакцията и разследването?