Джеф Абот - Адреналин

— Един човек се опитва да се внедри в групировката — рече Пит. — Ник ми каза за него. Бивш агент на разузнаването. Търси начини да се приближи до мен и вероятно до теб. Убеден съм, че е свързан с бащата на твоята малка кучка.

Едуард току-що беше слязъл от самолета. Полетът му се беше забавил поради лошо време и той беше уморен и раздразнителен. Стомахът му къркореше. Обядът, който беше изял в Будапеща, не му понесе. Сигурно беше от рибата. Това щеше да му бъде за урок да не яде морска храна в страна без излаз на море. Освен това му се бяха обадили, че Симон, човекът му, изпратен с важна поръчка в Бруклин, се е провалил. Това означаваше, че Сам Капра е жив. Неприятна нощ. Но той нямаше да се уплаши. Страхът беше за глупаците.

— Къде е той сега? — попита Едуард, остави куфара си и си пое дъх, за да се успокои.

— Беше в един бар. Ник може да ни каже къде.

— И иска да ме види? Доведи ми го. Ще ми бъде полезен.

— А малката ти кучка?

— Ако някой е кучка, това си ти, Пит. Ще провалиш работата ми, ако говориш така за нея. Сега тя е една от нас. Дръж се добре.

Пит всмукна въздух през зъби и скръсти ръце. Едуард го мразеше. Но той му беше необходим.

— По-добре изтръгни от нея каквото ти трябва — измърмори Пит. — Или рискуваш всички нас за нищо. А нищото не плаща сметките ми.

— Животът ти дава каквото искаш и аз съм по-добре в живота от теб, Пит.

— Баща й огъна ли се?

— Огъна се, рухна и грохна.

— Прекалено си самоуверен. Бахджат Заид стои зад внедряването и се опитва да те надхитри. — Пит беше извадил играчката си — японския меч уакизаши — от направената по поръчка ножница на панталоните си. — Позволи ми да отрежа ухото й и да му го изпратя. И той ще бъде послушен.

— Няма да я докосваш.

— Започвам да си мисля, че изпитваш някакви чувства към малката кучка…

Без да обръща внимание на меча в ръката на Пит, Едуард го хвана за шията и го блъсна към стената. Пит бързо вдигна меча и допря острия ръб до китката на Едуард.

— Знаеш, че ако ме порежеш, си мъртъв. Мечът е глупав реквизит, Пит. Приличаш на герой от лош самурайски филм. Остави играчката си или ще се разкрещя и приятелите ми ще дойдат и ще те убият с голи ръце. Толкова са ми лоялни.

След дълга минута Пит спусна меча.

Едуард разхлаби хватката си. Другият се страхуваше да не загуби уважението му и беше лесен за манипулиране.

— Свършил си отлична работа с маршрутите за стоката ми. Взимането й от Будапеща мина много гладко. — На Едуард му беше трудно да остави съкровищата си и да се върне в Амстердам, но сега те пътуваха, скрити по контрабандния маршрут на Пит, и скоро щяха да бъдат в Холандия. — Е, да видим този шпионин и да го употребим. Приготви камерата, ако обичаш.

Проявата на малко уважение подейства. Пит кимна рязко и излезе. Едуард отиде в стаята на Ясмина. Докосна мястото на китката си, където беше допрян мечът. Още чувстваше ръба на острието. Пит започваше да се превръща в проблем, но в момента му трябваше. Всичко се нареждаше — парите, стоката, бъдещето му.

Ясмина беше в леглото. Сега това беше нейна привилегия.

Едуард се гордееше с красивата си дама, жената, която беше моделирал от необработена глина в убиец. Той застана над нея, докато тя спеше.

След като Ясмина пусна раницата зад стойката с книги в магазинчето за списания на гарата, те бързо я изведоха и качиха на микробус, паркиран две пресечки по-нататък. Тя не се паникьоса, нито се опита да избяга. Невидимата му хватка я държеше. Беше изпълнила заповедите, без да задава въпроси и без страх.

В очите на другите Едуард видя възхищението към работата му.

Същата вечер преместиха Ясмина на тавана. Едуард й донесе любимата храна — пасти с канела. Каза й, че е свършила чудесна работа и че се е представила страхотно.

— Ти елиминира сериозен проблем за нас. — Започна да разкопчава блузата й. — За мен ти си героиня, Ясмина.

— Те слушат ли? — прошепна тя.

— Не. Сега ти си една от нас. Доказа го на гарата. Никой не ни слуша. Тук сме само ти и аз, птиченце.

Смъкна блузата от раменете й. Ясмина не се съпротивляваше. Той й показа малък дървен гълъб.

— Видях го на сергия на пазара „Алберт Каюп“ и се замислих за теб. Красота. Сила. Дървото може да бъде оформено… в много неща. — Той смъкна полата, с която я бяха облекли. Ясмина остана гола и се разтрепери на тясното легло. — Вече няма връщане назад. Взривяването Мина добре. Ти изигра ролята си точно както те помолихме.

Взривяване. Тя не мигна, като чу думата.