Джеф Абот - Адреналин

Едуард извади пистолет със заглушител от колана си и го даде на Ясмина. Останалите ахнаха.

— Първо действие — обяви той. — Убий го.

Тя взе оръжието и погледна объркано Едуард.

— Това не е проверка, Ясмина, а твое задължение.

Мъжът беше сломен. От устата му капеше кръв. Той погледна Ясмина.

— Ясмина, направи го, моля те. Списъкът ми с поръчки няма да стане по-кратък.

Тя не вдигна пистолета, само се втренчи в пребития мъж.

— Ясмина… — Едуард се надяваше, че няма отново да се наложи да я заплаши, че ще я убие.

— Преценявам къде да го застрелям — отговори тя. — Не искам да улуча въжетата.

Едуард се усмихна като учител, който се гордее с ученика си. Мъжът започна да бръщолеви несвързано на родния си език. Молеше я да не стреля и умоляваше за милост.

Тя вдигна оръжието и преодоля треперенето на ръката си.

— Ясмина! — извика турчинът на перфектен английски. — Баща ти се опитва да ти помогне. Всичко, което са ти казали, е лъжа! Не го прави!

— Баща ми е лъжец. — Пистолетът трепна за миг. Тя примига и стреля.

Звукът беше тих. Куршумът го улучи в гърдите. Столът се прекатури. Мъжът беше още жив и изкрещя в агония.

Ясмина стреля отново. Куршумът се заби в гърлото му. Той се гърчи конвулсивно няколко минути и после се отпусна неподвижно. Единият от хората на Едуард се засмя и всички започнаха да ръкопляскат. Ясмина се втренчи в мъртвеца, сякаш можеше да изчезне от погледа й.

— Това беше всичко. Деми, качи видеозаписа на компютъра. Замъгли лицата ни, ако се виждат. И след това ще представим премиера на тъпия й баща. — Едуард взе оръжието от Ясмина и свали ръката й, сякаш манипулираше кукла на дървена сцена. — Сега си съвършена.

Тя уви ръце около тялото си, сякаш й стана студено. Изглеждаше объркана. Той повдигна брадичката й.

— Стъпкахме баща ти. Той вече няма да ни създава неприятности, Ясмина.

Тя погледна другите. Очите на всички бяха вперени в нея.

— Може ли… да се върна в стаята си? Или ти трябвам да ти помогна да почистиш?

— Качи се горе.

Ясмина се подчини. Групата я наблюдаваше мълчаливо.

— Чудя се дали тя не се преструва — подхвърли Пит.

— Не — отвърна Едуард.

— Мисля, че прави всичко, за да оцелее. Знаеше, че трябва да избира между себе си и турчина. Нали каза, че била учен? Вероятно е много хладнокръвна. Не я изпускай от очи. Тя застреля човек. Втория път ще бъде по-лесно. Винаги е така.

— Млъкни и разкарай трупа — заповяда Едуард. Пит Можеше да свърши най-мръсната работа, като се имаше предвид голямата му уста. — И, Деми, искам да подготвиш видеозаписа за изпращане. Баща й трябва да започне деня си с хубавата си, съвършена дъщеря.

Отворих очи.

Чух бебешки плач и за един приятен миг си помислих, че е Вързопчето и че всичко в света е наред и атентатът в Лондон не се е случвал.

Но таванът беше странен, син и заострен, с бели греди, кръстосани под ъгъл. Бях в Амстердам. Утринната светлина блестеше в лицето ми. Още чувах плача на бебето. Станах и се приближих до малкия прозорец с изглед към канала Принсенхрахт. Видях измъчена майка, която буташе детска количка. Дъждът беше спрял и утрото изглеждаше хубаво.

Не се бях замислял много какво е да си баща. Когато Луси ми каза, че ще имаме бебе, отначало се изненадах и се зарадвах. След това се сетих за баща си, който беше завел мен и брат ми в шест континента, преди да навършим десет, и който беше зает да спасява света и често ни пренебрегваше. Той беше добър баща в някои отношения и безразличен в други. Нямаше да повтарям грешките му, ако имах шанс.

На вратата се почука. Взех пистолета и отворих. Беше Мила, издокарана като счетоводителка в спретнат сив костюм, шал в пастелни тонове и стилни обувки. Носеше скъпо куфарче и чанта с покупки. Тя беше един малък хамелеон.

— Работа ли ще си търсиш днес, Мила?

— Да. Надявам се много скоро да работя с по-добра класа хора. Вземи си душ. Ще направя кафе. Днес имаме много работа.

Изкъпах се набързо, избърсах се и облякох джинси, черна тениска и яке. Когато влязох в малката кухня, Мила беше сложила сладкиши в чиния, а от машината вдигаше пара кафе. Лаптопът й беше отворен. Някакъв видеозапис.

Ясмина. Застрелваше човек. Кадрите свършиха и започнаха отново.

Мила ядеше кифла и пиеше кафе.

— Качеството на филма е лошо, но посланието е ясно.

— Боже мой. — Пуснах пак записа и се вгледах в лицето на убития мъж.

Екзекутираният беше турчинът, с когото се бих в бара снощи.