Джеф Абот - Адреналин

По дяволите!

Изскочих навън, шмугнах се в кафенето и бързо се наредих на опашката. Ако Ник влезеше за сутрешната си доза кофеин, щеше да ми бъде доста трудно да му обясня защо съм там. Замислих се. Може би щях да покажа инициативност, като съм открил къде живее. Не, това по-скоро щеше да го уплаши.

Чух, че вратата издрънча зад мен. Най-добре беше да приема фактите и да се справя със ситуацията. Погледнах през рамо. В кафенето влизаше много красива млада жена. Ник говореше по мобилния си телефон и оживено ръкомахаше. Отключи велосипеда си, освободи го от подпората и се качи. Не си направи труда да сложи ръце на кормилото, нещо, което правят мнозина смелчаци в Амстердам, и потегли, като продължаваше да бъбри по телефона.

Измъкнах се от опашката, усмихнах се на хубавото момиче и влязох във входа на сградата.

Апартаментът на Ник беше на последния етаж. Хукнах нагоре по стълбите, намерих вратата и се заслушах. Отвътре не се чуваше нищо. Коленичих пред вратата. Мила беше заявила, че планът ми е глупав, но въпреки това ме беше екипирала.

Ключалката беше елементарна и я отворих за четирийсетина секунди. Открехнах вратата, вмъкнах се вътре и я затворих безшумно.

Апартаментът беше разхвърлян. На масичката за кафе имаше пълни до половината бирени халби и остатъци от вечеря. На дивана бяха разпръснати страници от вчерашен вестник. Тръгнах към кухнята. След нея имаше три врати. Отворих първата — малка баня — и после втората и се вцепених.

В леглото спеше и хъркаше възрастна жена. На нощното шкафче стоеше празна бутилка от водка. Косата на жената беше разрошена и от нея се разнасяше лека миризма на нечистоплътност. Затворих вратата.

Мамка му. Това беше твърде опасно, но може би беше единственият ми шанс. Натиснах дръжката на другата врата. Стаята на Ник. И беше безупречно чиста и подредена. По-голямата част заемаше бюро с три компютъра. Над мониторите бяха наредени книги за програмиране на бази данни, програмни езици и хакерство и защита. Вероятно Ник беше нещо повече от спамър. На страничната масичка бяха разпръснати снимки. Ник на млади години, без опашката и килограмите, натрупани от бирата, стоеше до жената, която лежеше в леглото в другата стая. Изглеждаше по-млада и здрава, а до нея беше мъж, който приличаше на Ник, само че по-стар.

Ник, кандидат-злодеят, беше компютърен маниак, който живееше с майка си.

Бях дошъл подготвен. Нуждаех се от информация, а повечето информация в днешно време се съхранява в компютрите. Натиснах интервала на клавиатурата. Появи се правоъгълник за регистрация, който поиска парола. Пъхнах флаш драйв в единия изход на първия компютър. Зареденият софтуер започна да разбива паролата за достъп. Мила каза, че технологията е на Агенцията за национална сигурност, но не спомена как я е докопала с мръсните си ръце.

Докато декодерът на пароли си вършеше работата, аз претърсих стаята. Ник държеше глок под леглото си. Нищо друго.

Хъркането на жената се усили, а после тя изсумтя и утихна.

Компютърът изпиука. Бях вътре. Извадих декодера и сложих друг флаш драйв, предназначен да копира твърдия диск. Мила ми беше обещала, че работи много по-бързо от обикновен драйв. Устройството започна да записва и аз отворих списъка на най-скорошните приложения и документи на Ник, за да видя върху какво е работил. Беше разглеждал PDF файлове. Отворих ги всичките.

Ник беше чел и записвал репортажи в новинарски уебсайтове за бомбения атентат на централната гара в Амстердам. Прегледах ги. Нямаше нищо, което вече да не знам. Петима убити. Четирима холандци и един руснак. Полицията още не беше съобщила името на руснака поради трудности да намери семейството му. Бомбата беше избухнала в малка книжарница, след като бе оставена зад картонена стойка с книги с намалени цени. Ченгетата бяха на мнение, че не е била сложена на открита зона на гарата, защото там няма място, където може лесно да оставиш раница, без да те забележат.

Следваха снимки от разрухата. Гледах ги пет секунди и осъзнах, че няма начин да са свалени от новинарски уебсайт. Имаше фотографии от местопрестъплението, каквито не се разпространяват публично, направени от полицията.

Бяха потресаващи. Хора си купуваха вестници, списания и шоколадови бонбони или нездравословни закуски.

Касиерката вършеше обикновената си почтена работа. Всичките бяха мъртви. Разкъсаните им тела лежаха сред взривените и обгорели отломки на магазина. Стените бяха изпръскани с кръв. Крайниците на труповете бяха откъснати.