Джеф Абот - Адреналин

— Предишният ти мръсен живот свърши. — Едуард сложи дървения гълъб на врата й. Медальонът беше закачен на кожена каишка и той несъзнателно го стегна около шията й. С пръстите си усети пулса на гърлото й.

Едуард стана и се съблече. Тялото му беше стройно и мускулесто. Легна върху Ясмина и обсипа с нежни целувки шията и лицето й. Тя не го целуна. Лежеше неподвижно.

— Безпокоиш ли се за онова, което направи? — попита той. — Говорихме за това хиляди пъти.

Тя не се възпротиви на целувките му. Той я облада нетърпеливо. Тя затвори очи. Едуард свърши, полежа до нея и после отново я люби, този път нежно. Ясмина лежеше, сякаш не усещаше допира му, но не му пукаше.

— Така се оцелява, Ясмина — мълвеше той през цялото време. — Прави каквото ти казвам и ще живееш.

Седна, втренчи се в нея и се замисли, докато чу трополене долу и разбра, че Пит е подготвил камерите за шоуто.

Едуард я разтърси.

— Ясмина? Събуди се.

Първото, което тя видя, беше пистолета в ръката му.

— Това едно от нещата ли е… — започна Ясмина и примига, за да прогони съня.

— Не.

Тя се надигна и седна.

Той се настани до нея на леглото.

— Слушай. Имам задача за теб. Ще ти хареса. Искаш ли да си вземеш душ и да хапнеш нещо?

Ясмина кимна.

Заведе я в банята и й даде нов сапун, шампоан и четка за зъби. Тя понечи да махне гълъба, но той я спря.

— Не. Искам да го носиш постоянно. Надежда за мир.

Даде й чисти панталони, риза и бельо. Деми донесе хляб и плодове за закуска. Едуард й благодари. Ясмина също. Деми я погледна изненадано, докато Ясмина слизаше по стълбите.

— Хубаво е да си една от нас. И че си вън от килера, нали?

Ясмина кимна.

— Ела с мен. — Едуард почувства вълнение, сякаш се връщаше на сцената.

Заведе я в трапезарията, където чакаха Пит, Деми и шестима други мъже, включително близнаците, които често заглеждаха Ясмина. Сега всички се втренчиха в нея.

В средата на трапезарията имаше мъж, завързан за стол. Беше опасан с дебели въжета и устата му беше запушена.

Той изстена, когато влязоха Едуард и Ясмина. Лицето му беше насинено и изранено.

— Виждаш ли този човек, Ясмина? — попита Едуард.

— Да, виждам го — монотонно отговори тя.

— Той е ужасен човек, Ясмина. Работи по план да те отнеме от нас и да те убие, ако не може да те вземе.

— Да ме вземе и да ме убие? — тихо и невъзмутимо попита Ясмина.

— Да, за да те върне на баща ти. Свързал се е с един от нашите хора и му е наговорил куп лъжи. Проследихме го. Познаваш ли този човек, Ясмина? — Едуард хвана главата на бившия шпионин и я завъртя към нея. Мъжът беше пребит, но тя се вгледа в лицето му и поклати глава. — Баща ти знае, че те пазим от него. Той тайно изпраща хора като този човек да ни унищожат.

— Това е лошо. Не искам да ставам каквато бях преди — каза тя и се изплю в лицето на мъжа. Слюнката увисна на покритата му със засъхнала кръв вежда.

Грулата тихо измърмори, докато я наблюдаваше.

— Сигурна ли си, че не го познаваш? Той се опита да се внедри сред нас чрез Пит.

— Не го познавам — отговори тя и погледна Едуард.

Завързаният мъж се втренчи в нея и Едуард махна кърпата от устата му.

— Само… си исках парите чрез Пит. Това е всичко. Не искам да знам нищо друго.

— Знаеш за мен. От кого? — попита Едуард.

— Не знам… — отвърна на турски мъжът и Едуард започна да го бие.

Ясмина се опита да отмести поглед, но Деми рече:

— Да не си посмяла да извърнеш очи. Ще те завържем за стола.

Едуард видя, че под юмруците му рукна кръв и че е избил зъб на мъжа. Спря и рече:

— Знам десетина начина да те накарам да говориш. Бахджат Заид те изпрати, нали? — Започна да извива пръстите.

Мъжът изкрещя.

— Не, не. Добре. Заид ме изпрати — каза той и после избълва поток от думи, които Ясмина не разбра. Едуард се наведе към него и сложи ръка на рамото му, сякаш бяха приятели.

— Щеше да откраднеш стоката ни, когато пристигнеше в Ротердам, нали?

— Да… щях да я изтъргувам за Ясмина. Щях да я отмъкна и да я заменя за нея, за да я върна на баща й. Казвам ти всичко. Моля те, недей…

— И маршрутът ти да пренесеш стоката ни оттук до Америка беше лъжа? Искам да бъда сигурен дали разбирам правилно. Няма от какво да се страхуваш, ако ми кажеш истината.

— Да, лъжа беше. Излъгах за всичко. Нямам маршрут. — Мъжът дишаше тежко.

Едуард отстъпи назад, избърса петънце кръв от носа на обувката си и направи знак на Деми, която стоеше до камерата. Щракна с пръсти и заповяда:

— Снимай.

Деми включи камерата.