Джеф Абот - Адреналин

Спомних си ужасяващата гледка от взрива на Холбърн.

Как се беше сдобил Ник с тези снимки?

Имаше и полицейски анализ на бомбата с гриф секретно.

Какво беше казал Ник в тоалетната снощи? Стоката е в мен. Ченгетата не знаят. Помислих си, че говори за контрабандна стока, но бях сгрешил. Самодоволното копеле беше хакнало полицейската база данни. Следеше разследването.

По гърба ми полазиха ледени тръпки. Ник беше нещо много повече, отколкото изглеждаше. Сериозно го бях подценил.

Прочетох подробностите за бомбата. Малко количество експлозив „Семтекс“, който вероятно беше от запасите, откраднати в Чехия преди шест месеца. Елементарно.

Но…

В доклада не се споменаваше как е била детонирана бомбата. Прегледах го до края. Би трябвало да има таймер или мобилен телефон, който да задейства експлозията с обаждане. Нямаше нищо подобно. Дори един разрушителен взрив би трябвало да остави веществени доказателства за криминалистите как е била активирана и взривена бомбата.

Следващата страница беше озаглавена „Неидентифицирана електроника“. В раницата имаше устройство, което беше унищожено в експлозията, но бяха останали няколко парчета, които показваха, че не е мобилен телефон. Полицията все още ги сглобяваше. Може би това беше детонаторът. Но щом не беше мобилен телефон или таймер, какво беше? Забелязах полуразтопена решетка, не по-голяма от човешка длан. Приличаше на восъчна пита и беше направена от метал. Не бях виждал такова нещо. Очевидно беше излетяла през стойката с книгите и се беше забила в корема на едната жертва.

Фактът, че полицията още не знаеше какво е това устройство, ме обезпокои.

Хъркането в съседната стая се усили и после спря. Чух движение в леглото. Престанах да тракам по клавиатурата. Шумоленето спря, но хъркането не се поднови. Надникнах през прозореца. До сенника на кафенето имаше четири етажа.

Зачаках. Нищо не помръдна. Може би жената беше будна и се бе втренчила в тавана. Погледнах преносимия драйв. Беше свършил работата си до половината. Вероятно майката беше свикнала с тихото, настойчиво тракане по клавишите и предполагаше, че синът й е вкъщи.

Прегледах файловете за хората, които бяха загинали във взрива. Четиримата холандски граждани бяха касиерката и трима клиенти — деветнайсетгодишно момиче, мъж на четирийсет и пет, петдесетгодишна жена и мъж на двайсет и седем. Те бяха нечии съпруги и съпрузи, бащи и дъщери, приятели. Всеки имаше електронно досие със снимка, взета от шофьорска книжка или лична карта.

Файлът на руснака беше празен с изключение на доклада от аутопсията. Нямаше име, възраст, номер на паспорт или снимка.

Странно. Амстердамската полиция, една от най-добрите в света, нямаше представа коя е петата жертва. Това ме изуми.

Прегледах останалите файлове, които Ник беше откраднал от полицейската база данни, и намерих видео, озаглавено „Toezicht“ с дата от деня на взрива. „Toezicht“ означава наблюдение. Пуснах го.

Кадрите от охранителната камера бяха постъпили в Централната станция за сигурност. Ако имаше камера само в магазина, едва ли щеше да оцелее от експлозията. Имах петминутен филм, който Ник беше успял да отмъкне от полицейските сървъри.

Изгледах последните мигове от живота на невинни хора.

Младата касиерка връщаше ресто отегчено и намръщено и непрекъснато се почесваше по ухото. Клиентите влизаха и излизаха. Повечето не се бавеха. Не видях Ясмина и това означаваше, че тя вече беше оставила бомбата. Десетки хора идваха и заминаваха. Магазинът беше оживен и беше учудващо, че не са загинали повече хора. Пред стойката с книги спря мъж. До нея имаше друга с вестници. Той протегна ръка към вестник и после екранът угасна.

Върнах записа и го спрях на кадър. Немигащото око на камерата беше уловило пет души в магазина. Познах четиримата холандци от снимките им. Руснакът беше мъжът, който посегна към вестника, когато бомбата се взриви. Върнах кадрите един по един. Мъжът отстъпи назад от стойката с вестници. Беше в профил, с леко извърнато лице. След това се придвижи към вестниците. И тогава видях лицето му.

Познавах го. Невероятно!

В коридора се отвори врата. По дъските на пода се затътриха крака.

— Ник? Bent wakker? Буден ли си?

— Ja — извиках аз. Не можех да остана повече. Извадих преносимия драйв от изхода. Вратата на банята се затвори. Чу се звук на течаща вода в умивалника, после в тоалетната и накрая струята на душа. Външната врата се отвори.