Джеф Абот - Адреналин

— Пусни го — извика на холандски барманът.

— Обади ли се на полицията?

Погледът му се плъзна към Ник, който леко поклати глава.

— Не — отговори барманът.

— Пусни го и отстъпи назад — заповядах на турски. — Твоите приятели започнаха, не аз. Видяхте, че той ме удари пръв.

Турците не помръднаха от местата си. Ръцете им още бяха свити в юмруци. След това единият седна и останалите го последваха.

Мъжът в ръцете ми започна да се дави.

— Мълчи — изшътках му и после креснах на момичето на сцената: — Продължавай да пееш, ако обичаш.

Тя се втренчи в мен и после очите й се впериха в телесуфльора на караокето. Измънка нещо и след това запя последния куплет на песента на „Депеш Мод“ с нервна, но сияйна усмивка на лицето.

— Навън — заповядах на Ник. Той изглеждаше леко зашеметен, но се подчини и стана.

Блъснах на пода мъжа, когото държах, и последвах Ник в хладната амстердамска нощ. Момичето пееше за изречени клетви, които ще бъдат нарушени.

Ник ме чакаше.

— Благодаря.

— Няма защо — отвърнах и спрях до него да си поема дъх.

И в същия миг той опря пистолет в ребрата ми.

— Махни пистолета — рекох. — Ще те арестуват за пет секунди.

Ник държеше оръжието под якето си, близо до мен. Не се дръпнах, защото не знаех дали няма да ме застреля.

— Върви нормално. — Той непрекъснато поглеждаше през рамо дали турците ще хукнат след нас.

— Насочи пистолета към тях — посъветвах го.

Ник пусна пистолета и хвана първия турчин за гърлото. Наблизо имаше витрина с проститутка и аз й направих знак, като прокарах ръка през гърлото си, за да се махне. Тя разбра посланието и се скри зад червената кадифена завеса зад нея. Блъснах турчина в стъклото и побягнах с всички сили. Ник ме последва. Ако някоя проститутка е в опасност, ченгетата идват веднага. И те наистина се приближиха бързо, говорейки по микрофоните на раменете си, и минаха покрай мен и Ник.

— Ако отново опреш пистолет в ребрата ми, ще те смачкам — казах. — Да отидем да поговорим на някое спокойно място.

Намерихме тихо бар-кафене близо до площад „Дам“. Нямаше караоке, нито пияни турци или признаци за сбивания.

По ризата ми имаше кръв и очите на барманката се разшириха, когато влязохме. Тя беше възрастна, крехка, усмихната жена и започна да клати глава. Ник отиде при нея, заговори на бърз холандски, който не разбрах, и след минута жената кимна. Седнахме един срещу друг на маса в ъгъла, която не се виждаше от улицата в случай, че турците обикалят навън и ни търсят. Бях с гръб към стената, за да виждам цялото заведение. Бяхме на няколко преки от „Хрейс Хандер“ и се надявах, че са решили да удавят в пиянство гнева и смущението си, ако се бяха измъкнали от полицията.

Ник поръча две бири. Сервитьорката ме погледна. Имах кръв на устата. Тя ми донесе влажна кърпа, без да попита нищо. Избърсах лицето си. Сервитьорката остави пред нас бирите и висока стъклена чаша с прозрачна течност.

— Копстут — обясни Ник и посочи напитката. — Означава „удар в главата“. Ще ти хареса.

— Поне не е дупка в главата. — Не бях приключил с боя. Искаше ми се да цапардосам някого. Не се гордея с това, но наистина имах такова желание. По-рано предпочитах тихите, спокойни вечери у дома, да чета и да гледам хубави филми заедно с Луси, да си легнем рано и да се любим. Сега исках да налагам с юмруци и да ритам. Бруталният танц на боя събуди спящата дълбоко в мен тъмна половина. Отпих голяма глътка от високата чаша — течността имаше вкус на джин — и после отпих бира. Пиянска свада в бар. Плъзвах се по наклонената плоскост. Трябваше да проясня съзнанието си.

— Направи го обратно — отбеляза Ник. — Първо се пие бира, а след това джинийвър. Всичко ли правиш наопаки?

— Какво?

— Обикновено се запознаваш с човека, преди да рискуваш живота си за него в бой в бар.

— Онези типове бяха гадняри. Мразя гаднярите. И ти си гадняр, защото опря пистолет в ребрата ми, след като ти помогнах.

Ник отпи от бирата.

— Прости ми. Предпазлив съм. Кой си ти?

— Питър Самсън. Приятелите ме наричат Сам за по-кратко.

— Биеш се като войник.

— Бях, но сега не съм.

— Пит наистина ли ти дължи пари?

— Не знам кой е Пит.

Ник се втренчи в мен.

— Какво? Просто решаваш да… — Той се помъчи да намери правилната английска дума. — Да се включиш в боя?

— Беше ми скучно. Утре нямам работа.

Той отпи голяма глътка бира и потърка челюстта си. След това пи джинийвър. Погледът му се отмести към семейството, което седеше през няколко маси — баща, майка и момиченце на осем. Детето се засмя и грабна от десерта на майка си. После Ник сякаш с нежелание ме погледна отново, все едно беше намерил отговор на въпросите си.