Джеф Абот - Адреналин

— Къде си служил?

— В канадските специални сили.

— Напусна ли?

— Те ми наредиха.

— Заради сбивания в барове?

— Не. Откраднах едни неща и ги продадох по eBay. Уволниха ме позорно, но им върнах парите и отървах затвора. Командирът ми искаше да избегне неудобното положение, за да не го издам. — Повдигнах рамене. — Признавам, направих го. Не ги обвинявам, че ме изритаха.

— Аха, боец и крадец. Голям късмет извадих. — Ник ми се усмихна накриво.

— Предпочитам да се смятам за предприемач.

— Спомена, че нямаш работа. Може би искаш работа?

— Каква? Да се бия за теб ли? Ти дори не ми благодари.

Той прие добре шамара на обидата.

— Не съм ти благодарил. Добре. Благодаря ти, Сам. Щях да се оправя с тях и без теб, но все пак благодаря.

— Не извади пистолета. — Бях пропуснал да забележа, че Ник носи оръжие. Сигурно беше привързано с ремък за крака му. Не видях издутина под ризата или якето му.

— Не. Ти елиминира необходимостта да го направя.

Не казах нищо и бавно допих бирата си. Ник не беше много умен. Не умееше да се бие и не беше извадил пистолет, когато го заплаши разярена тълпа. За колебанието му имаше само една причина — не искаше да привлича внимание и предпочиташе да остане незабелязан, защото изваждането на огнестрелно оръжие дори в долнопробен бар можеше да доведе до нежелан арест.

Мълчанието е най-силното ми оръжие. Повечето хора не могат да мълчат, когато край тях има друг човек, особено в бар. Смятаме го за странно, ако не поведем разговор.

Мълчанието ми притесни Ник.

— Ако те интересува да бъдеш телохранител, мога да ти намеря работа.

— Нямам разрешително да работя в Холандия — отговорих. — Изгубих го.

— Няма да ти е нужно. Повечето ми клиенти са… много дискретни.

— Например сводник? Не бия проститутки.

— Не. Много по-висша класа. — Той понижи тон: — Но една от облагите са момичетата.

Запазих каменно изражение.

— Мисля, че трябва да получа бира за всеки тип, когото повалих. — Вдигнах чашата си. — Дължиш ми още две.

Лицето му се разтегли в лека усмивка, но после пак стана сериозно и намръщено.

— Добре. — Ник беше зает човек и излъчваше нетърпение, но боят в бара му беше харесал и видя, че аз се справих много по-добре от него, затова беше решил да не се разделя с мен, поне засега. Той направи знак на сервитьорката да донесе още бира, без джинийвър. — От коя част на Канада си?

Знаех, че информацията за мен ще бъде проверена.

— От Торонто.

— Познавам го добре.

— Сериозно?

— Да. Ходил ли си в закусвалнята „Розендейл“ на Паркър Стрийт?

— На Янг Стрийт е. Там правят най-хубавите хамбургери в града. — Надушвах проверка.

— Родителите ти?

— Починаха. — Повдигнах рамене. — Оставиха ми малко пари да видя света.

— В кое училище си учил?

— Колежа „Сейнт Майкъл“ и после в „Макгил“. Следвах история. Едва завърших, но оценките ми стигнаха да вляза в Офицерската школа. — Легендата ми като Питър Самсън, канадски закононарушител, беше създадена от Фирмата. Ник нямаше да може да я оспори. Аз бях Питър Самсън от раждането си до този момент и имаше училищни регистри, кредитни истории и канадският военен архив, които да подкрепят тази ми самоличност.

Освен ако Фирмата не я беше заличила. В такъв случай нямаше да съществуват данни за Питър Самсън.

— Познаваш ли Амстердам? — попита Ник.

Отново отпих от бирата и сподавих оригването си.

— Извинявай. Не много добре. По-добре познавам Прага, Варшава и Будапеща.

— Прекарал си доста време в Източна Европа.

— Там са най-интересните възможности за работа.

— Например?

— Това са неща, които не трябва да казвам на непознат — засмях се аз и той също се усмихна.

— Не съм ти съвсем непознат — каза Ники след неловко мълчание. — Ти хвърли човек през прозорец заради мен, Сам. Сега сме приятели.

— Пазя разни неща. Предполагам, че е като охраняването на хора. Грижа се нещата да стигнат там, където трябва.

Това беше благовидно описание на контрабандата, но ако Пит беше контрабандист, както Грегор бе намекнал, тогава можеше да съм по-интересен като потенциален наемник. Или поне можеше да ме поканят на събеседване. Трябваше да се сближа с тях, за да ги разузная, да ги убия всичките освен най-високопоставения, който предполагах, че е Пит, и да ги принудя да ме заведат при мъжа с белега.

Трябваше ловко и неусетно да обработя Ник. Той запали цигара и отпи от бирата си.

— За къде?

— Предимно за Северна Америка — отговорих, надявайки се, че това е крайната цел на тайната пратка на Пит. И от думите на турците се запитах дали той е уредил незаконен превоз до Щатите и после нещо се беше объркало.