Джеф Абот - Адреналин

— Съзирам лека прилика — каза Мила.

Вдигнах глава.

— Мислиш, че младата жена е взривила…

Тя плъзна към мен друга снимка. Същата жена забързано излизаше от гарата без раницата. Мъжът, който беше отвлякъл жена ми, я следваше отблизо. Погледнах таймера.

Мила проследи погледа ми.

— Бомбата е била взривена в магазина на гарата десет минути, след като Ясмина Заид си е тръгнала.

Загледах се в лицето на младата жена. Празно платно, което очаква лекото докосване на четка. Не изглеждаше уплашена или развълнувана от убийствената си мисия. Беше… безразлична. Мъжът с белега зад нея леко се усмихваше.

— Той сигурно отговаря на описанието на човека, когото си видял. Въздействал е на Ясмина по някакъв начин. Вероятно и на жена ти. Заробва добри хора, за да извършват насилие.

— Не разбирам. Терорист ли е?

— Не. Не мисля. Никой не е поел отговорността за взрива. И бомбата не е поставена във влак, където може да убие много хора. Можело е да взривят и Ясмина, ако я използват само като инструмент. Взривили са малък павилион, където продават бонбони, книги с меки корици, вестници и списания. Няма логика от гледната точка на един екстремист. Като взривяването на офиса в Лондон.

Замислих се за Царя на парите. Бях сигурен, че разследването ни за него е причината за атентата в Лондон. Съдейки по акцента й, Мила беше рускиня. Свързана ли беше с него? Но в такъв случай тя нямаше да ме наема, а да ме убие. Оставих снимката.

— Предполагам, че холандската полиция го издирва.

— Холандците още не са разпознали Ясмина Заид, но ще използват софтуер за идентифициране на лицето. Дори да открият частично съвпадение, въпрос на време е тя да бъде разпозната. Може би няколко дни.

— Как се сдоби с тези снимки? Холандските власти ли ги разпространиха?

— Не. — Събеседничката ми не добави нищо повече.

— Защо ми разказваш за проблемите си?

— Искам да намериш Ясмина и да ми я доведеш.

— Няма да работя за теб. Не мога. — Гласът ми прозвуча глухо, като на призрак. — Фирмата…

— Моля те. Престани да се правиш на лоялен. Спри да играеш по правилата им, Сам. Техните правила те хвърлят в затвора, когато си невинен, и решават, че си виновен, а не трябва да е така. Ти искаш да намериш човека, който е отвлякъл Луси, и да разбереш защо е убил приятелите ти, и какво е направил със съпругата и детето ти. Не ме лъжи. Изгаряш от треска да ги намериш. — В гласа й гореше страшен, бавен огън. — Луси и детето ти са твоят Свещен граал, Сам. Познавам те.

— Не ме познаваш.

— Разбира се, че те познавам. Ти си борец срещу злото, Сам. Отишъл си във Фирмата за отмъщение, което не можеш да получиш.

Вцепених се. Мила повдигна вежда.

— Желанието за отмъщение те е завело във Фирмата и сега те кара да намериш човека, разделил семейството ти. Какви неща само може да разбере за теб един психоаналитик.

— Искам си Луси и бебето. Не желая отмъщение.

— Не мисли, че възмездието не е фантастично, докато не си отмъстил. — Тя повдигна рамене. — Аз лично намирам отмъщението за абсолютно вълнуващо и удовлетворяващо. — Отпи голяма глътка уиски. — Ако започнеш да работиш за мен, ще бъдеш свободен да търсиш Луси. Аз съм най-добрият шеф, който може да имаш.

Дълго мълчах.

— Е, какво ще кажеш? — попита тя.

— Това може да е клопка на Фирмата, тест, за да проверят дали съм готов да продам услугите си. Не знам коя си и не ме интересува. Не мога да ти помогна. Аз съм практичен човек.

Мила направи гримаса.

— Практична беше съветската архитектура. Практичността невинаги е отговорът. Предложението изтича след една минута.

— И ако откажа?

— Ще те закарам до Холандия, но там ще се разделим и никога няма да ме видиш. Бъди сигурен, че след няколко дни ще се върнеш в затвора, без надежда да намериш семейството си.

— А ако се съглася?

Тя пак отпи от уискито.

— Ще намериш Ясмина. Ще ми я доведеш и можеш да отмъстиш на мъжа с белега. Ако той знае къде са жена ти и детето, това е твоя грижа, но първо ще спасиш Ясмина.

— Тя е убила хора.

— Не. Видя го на лицето й. Тя беше дрогирана или пречупена. Разбий групировката похитители и ще ти осигуря всички средства да намериш съпругата си.

— И после какво? Фирмата ще ме погне.

— Не и ако представиш доказателство за невинността си. Мъжът с белега може да има информация, която да изчисти името ти.

— Коя си ти? — попитах толкова тихо, че не бях сигурен дали ме чу.

Тя остави чашата си.

— Работя за организация, която предпочита да остане анонимна. Нямаш причина да ми вярваш, но чрез тази организация аз ти нося най-добрата надежда да намериш жена си. Давам ти свобода и възможности. Толкова ли много те е грижа за дребни въпроси с незначителни отговори.