Джеф Абот - Адреналин

Аз обаче не бях в настроение за лунна светлина, уиски и остроумия.

— За кого работиш? — попитах, без да добавям въпроса кой има тези значителни възможности да ме проследи и залови. Екипи, термални сензори, реактивен хеликоптер. Нямаше начин да не е Хауъл.

Или Мила беше член на групировката, която бе отвлякла Луси и ме беше набедила. Те не искаха да отивам в Европа. Злепоставянето на мен и Луси беше сложно. Но… аз бях сам, а те бяха положили големи усилия. И ако Мила беше свързана с неканения гост, тогава вече щях да съм мъртъв — отнесен на борда на хеликоптера, застрелян и хвърлен в студените сиви води на Атлантическия океан.

Тя отново отпи от уискито.

— Работодателите ми предпочитат да останат анонимни.

— Те ли отвлякоха жена ми?

— Не.

— От Фирмата ли си?

— Не. — Тя изкриви лице в гримаса. — Искам да ти направя предложение.

Не беше трудно да се досетя. Някой, който се надяваше, че съм достатъчно ядосан на ЦРУ, за да се държи с мен като с предател, за да ме превърне в такъв.

— Не ме интересува.

— Уредила съм каюти. Да слезем долу и да поговорим.

Нощем въздухът над открития Атлантически океан е студен. Кимнах и последвах Мила до каютата. Двамата членове на екипажа, покрай които минахме, ме гледаха с неприкрита враждебност.

— Говорехме за приятели — рекох, когато Мила затвори вратата.

— Съпротивата ти срещу тях ми струва няколко хиляди за подкупи.

— Съжалявам. — Имаше две легла. Седнах на едното. — Добре. Слушам.

— Преди всичко трябва да знаеш, че исках да говоря с теб, а не да те нараня. И нямаше да прекарам седмици да те търся в контейнерите.

— От Фирмата си.

Мила извади цигара от пакета, но после размисли.

— Задръстен ли си? Казах ти, че не съм от ЦРУ. Била съм много неща през живота си, но не и това.

— Тогава коя си?

— Въпросът е кой ще бъдеш ти, Сам. Правителството е похарчило много пари на данъкоплатците, за да те обучи, и то не да пълниш панички с ядки, да смесваш джин с мартини и да викаш по телефона таксита за пияни клиенти.

— И ти, и работодателите ти искате да се възползвате максимално от инвестицията.

— Да обсъдим съпругата ти.

— Какво за нея?

— Сигурно имаш теории какво се е случило с нея. Не вярваш, че тя те е предала и набедила.

— Ако ме беше набедила, не бих оцелял от експлозията. Луси нямаше да ме изведе от сградата.

— Но ако е била пленница, защо й е било позволено да те спаси? Защо похитителите й ще ти помагат?

— Не знам.

— Вероятно е сключила сделка с тях да те пощадят, а тя да им съдейства.

Не казах нищо. Мисълта, че Луси се е пожертвала за мен, ми тежеше като камък на шията.

— Но остава въпросът с парите, които Луси е имала и е прехвърлила, преди да изчезне.

— Откъде знаеш?

— Знам за парите, които е прехвърлила. Няма значение откъде.

Вгледах се в лицето на Мила. Можех да я сграбча, да я притисна до стената и да я принудя да ми каже коя е. Усещах обаче, че насилието не е начинът да се държа с нея. Тя имаше големи възможности и беше предпочела да разговаря насаме с мен като с равен, а не като със затворник. За пръв път от много време някой се държеше с мен така, сякаш ми имаше доверие.

— Не мога да ти обясня. Мисля, че е жива.

— А аз мисля, че Луси Капра е предателка и й е платено за услугите — монотонно изрече Мила. — Щом е забременяла с детето ти, тя е решила да се измъкне от създалото се положение, докато все още може. Само след няколко дни е щяла да излезе в отпуск по майчинство. Работните й дневници и компютърната дейност са щели да преминат в ръцете на друг агент от офиса ви и е можело да разкрият следите й.

Замислих се върху думите й.

— Грешиш.

— Алтернативата е чудовище под леглото. Тя никога не те е обичала, използвала те е и после те е натопила. Убила е приятелите ти. Превърнала те е в пионка. — Жената направи гримаса. — Искам да знам какво мислиш честно, Сам. Участвал си в някои от най-опасните мисии в Европа. Не може да си човек, който се заблуждава лесно, и да оцеляваш. Кажи ми искрено какво мислиш.

Отдавна никой не ми беше задавал този въпрос.

— Луси не е предателка. И двамата сме набедени. Отвлекли са я, за да разберат какво знае. Фирмата се опитва да пречупи гръбнака на новите преходни престъпни организации, особено онези, свързани с различни правителства, независимо дали са приятелски или не.

Мила чакаше.

— Луси е безценна за такива престъпни мрежи. Тя знае много за инфраструктурата, компютърните ни системи и начините ни за проследяване на финансова информация. Луси би им била по-полезна от мен. Затова са я взели на прицел. Мисля, че тя ме предупреди, за да спаси живота ми.