Джеф Абот - Адреналин

— Не съм дошъл да те шпионирам — заяви той. — В случай, че трябва да заявя очевидното.

— Знам — отвърнах. — Хауъл е изпратил хора да ме следят и да се уверят, че се оглеждам в двете посоки, преди да пресека улицата. Имат микробус и мисля, че по три пъти на ден се обаждат на майките си. Искаш ли още едно?

— Не. Утре съм на работа — отговори той, но не стана да си тръгне. Беше едър мъж, метър деветдесет и пет, бивш спортист в колежа. Мускулите му все още не се бяха видоизменили в тлъстини, но обмисляха тази вероятност. Огъст имаше руса коса, червени като ябълки бузи и яки гърди. — О, може би не трябва да говоря за работа.

— Не ме притеснява, че ти все още си на работа, а аз сервирам питиета. Барманството е почтена професия.

— Предпочитам да сервирам напитки. Стресът е по-малък.

— Искаш ли да се разменим?

С него се бяхме подготвяли заедно във Фирмата. Аз Дойдох от Харвард, а той — от Университета на Минесота. Огъст беше пълна моя противоположност — фермерско момче, прекарало по-голямата част от живота си на едно място, на земята, която семейството му притежаваше от седем поколения. Не можех да си представя такава стабилност. Той имаше широко, открито, честно лице, на каквото хората имат доверие, и нисък баритонов глас. Работеше за правителството в сателитен офис в Манхатън. Огъст ми намери работа като барман в „При Оли“. Бях му благодарен. Никой от другите ми приятели във Фирмата не си направи труда да ми се обади и да ми изкаже съболезнования. Бях дамгосан. Както каза Хауъл, общоприетият разум твърди, че брачният партньор винаги знае, че живее под един покрив с предател. Бях безнадежден, както се изрази той, заподозрян, безвъзвратно повредена стока. Освен за Огъст. Това обаче беше хубаво, защото той беше идеалният приятел, с когото да седиш в бара. Можех да споделя най-съкровената си тайна и знаех, че няма да ме съди, или просто да мълчим и да гледаме мач. Всичко беше страхотно с Огъст.

Исках да му се доверя, но не можех. Той може би се подчиняваше на заповедите на Хауъл и ако разбереше нещо, щеше да си навлече неприятности, след като задействах плана си.

— Е, утре ще ставам рано — каза той. — Трябва да тръгвам.

— Кравите ли ще доиш? — Обичах да го дразня за миналото му във фермата.

Огъст не стана от бара.

— Искаш ли още едно питие? — попитах.

Той ме погледна с воднистосините си очи.

— Какви ги вършиш, Сам?

— Предимно наливам бира. — Огледах заведението. Нямаше други клиенти. Беше понеделник вечер, когато по традиция в „При Оли“ беше празно. Това беше странно, защото понеделниците са отвратителни и човек би си помислил, че хората ще искат да пийнат нещо, за да забравят мисълта за началото на седмицата.

— Много си мълчалив.

— Нямам какво толкова да кажа, Огъст.

— Не знам какво са ти казали, но не всички във Фирмата вярват, че си станал предател. Повечето ти приятели са ти приятели.

— Повечето? Сгряваш сърцето ми.

Той повдигна рамене. Намеренията му бяха добри, но предполагам, че не знаеше какво да ми каже. Във Фирмата работят хиляди хора, но предателите в историята й са малцина и с право не им прощават.

И въпреки многото ми приятели тази вечер тук няма тълпа — отбелязах и избърсах вече чистия бар.

Огъст взе чашата си, но после си спомни, че е празна, и я остави.

— Смелост ли проявяваш, че ми оставаш приятел, Огъст, или само си вършиш работата? — Не смятах да повдигам въпроса, но търпението ми се изчерпваше.

— Не съм дошъл, защото някой ми е наредил. Хауъл каза, че името ти е изчистено, но все още не можеш да се върнеш на работа.

— Аз съм стръв за похитителите на Луси. Идеята е, че не е трябвало да оцелея от експлозията и че тя е объркала плана.

— Знам. Тогава бъди стръв. Но не мисли, че си сам. Не си.

— Офисът в Лондон размъти водата, Огъст. За Царя на парите и някои престъпни групировки. Помогни ми да разбера дали има нови доказателства за извършителя и поръчителя на атентата.

— Не мога, Сам. Нямам ниво за достъп до такава информация…

— Но можеш да проникнеш във файловете…

Той вдигна ръка.

— Не мога. Край на обсъждането. Остави ги да разследват. Радвай се, че са изчистили името ти.

— Ако наистина е така.

Огъст се прокашля.

— Трябва да помислиш върху вероятността, че Луси те е натопила.

— От три години? Не.

— Може да е била чиста преди три години и е станала предателка наскоро.

Много странно е да разговаряш с най-стария си приятел а тема „Съпругата ми не е предателка“.