Джеф Абот - Адреналин

— Хората ти ме изтезаваха. Държахте ме в затвор без адвокат и дело.

— Това не се е случило, Сам. — Той бавно разкопча ремъците на краката ми. Движенията му бяха предпазливи, сякаш махаше капака на кошница, в която имаше кобра. Вдигна глава, улови погледа ми и преглътна, сякаш осъзна, че не трябва да показва страх. — Ще се върнеш в цивилния живот, Сам. Смятай ме за свой надзорник.

— Невинните хора не ги освобождават условно.

— Фирмата ме помоли да изпълнявам тази роля. Аз съм единственият, който ти повярва, спомняш ли си? Казах ти, че за мен си невинен. Аз бях единственият ти адвокат, Сам.

— Адски скапан адвокат.

Хауъл въздъхна продължително и седна на ръба на леглото.

— Казах на шефовете, че според мен говориш истината. Те най-после ми повярваха, когато…

— Когато какво? — Наведох се към него.

— Не мога да го обсъждам.

— Длъжник си ми.

— Не ти дължим нищо. Ти беше сляп и не видя с какво си имаш работа.

— Разбрали сте, че Луси е виновна? Кажи ми. — Наистина ли бяха потвърдили невъзможното — че жена ми е предателка?

— Искаш ли да си върнеш свободата, Сам?

— Да.

— Тогава млъкни. Преглътни въпросите и не ме питай за Луси. — Хауъл се изкашля. — Но трябва да поговорим за непосредственото ти бъдеще.

Бавно се надигнах и седнах в леглото.

— Бъдещето ми е да намеря съпругата си. И детето си.

— Няма да го правиш. Тя остава проблем за националната сигурност. Както и да е. Ще правиш каквото ти казвам.

Щях да се подчиня. Докато започна да правя каквото аз искам. Можех да участвам в играта. Преглътнах въпросите си.

— Родителите ми…

— Родителите ти мислят, че не искаш да имаш нищо общо с тях, Сам. Нека си остане така.

Нищо не казах. Трябваше да се срамувам. Нормалните хора имаха нормални взаимоотношения с родителите си. Моите не бяха съвсем нормални, поне що се отнасяше до мен.

— Разбира се, родителите ти бяха разследвани щателно. Те са малко… нестандартни.

— Стой далеч от тях.

— О, това би било загуба за мен. Мисля, че са очарователни. Обичаме да седим в градината и да пием чай. Ходих им на гости няколко пъти. Моят отдел във Фирмата купи съседната къща до тяхната в Ню Орлиънс. Аз съм техният съсед, търговски посредник, който пътува много. От няколко месеца подслушваме дома и телефоните им и ги наблюдаваме в случай, че бременната им снаха се свърже с тях или те се опитат да разпитват за теб. Но не се случи нищо. Когато не им се обади за Коледа, те се разтревожиха малко, че бездната между вас не може да бъде преодоляна. — Хауъл повдигна рамене. — Не го приемай тежко. Понякога не харесваме хората, които обичаме. — Каза ми го така, сякаш ми правеше подарък.

— Остави на мира родителите ми.

— Тогава прави каквото ти казвам и наблюдението и разследването за тях ще свърши. — Той вдигна ръце. — Не искам да въвличам родителите ти. Те са добри хора, Сам.

Подкупваше ме. Чудесно. Щях да предпазя родителите си.

— Договорихме се.

— Днес е щастливият ти ден. По принцип не са те уволнявали. Все още работиш за Фирмата. Зачислен си към моя екип. Аз съм шефът ти.

Изпитах желание да заявя, че напускам, но вместо това рекох:

— Тогава нека ти помогна да намериш Луси.

Хауъл повдигна вежда.

— Искаш ли да работиш при нас, Сам?

— Да. — Това беше първата съзнателна лъжа, която изговорих от няколко месеца. Не броя лъжите, които изкрещях по време на „давенето“. Очевидно фалшивата ми информация не беше оказала въздействие върху Фирмата.

— Ето какви са заповедите ти. Ще стоиш в Ню Йорк. Открили сме ти банкова сметка със значителен първоначален депозит, достатъчна, за да живееш от нея, въпреки че ти предлагам да си намериш работа, макар и само да се занимаваш с нещо.

— Работа. Но ти каза…

— Ние ще ти плащаме, но вече нямаш разрешително за достъп до секретна информация, Сам. Намери си работа, за да се занимаваш с нещо. Да не изисква пътувания и да не е трудна.

— Не мога да седя със скръстени ръце, когато семейството ми е в беда.

Той веднага преодоля това препятствие:

— Искаш да ни помогнеш да намерим Луси, нали? Тогава прави каквото ти казвам. Кротувай. Намери си работа. Да е лесна.

— Работил съм само за Фирмата. Започнах веднага след колежа.

— Но докато си следвал, си работил като барман. Наливал си бира, смесвал си коктейли. Няма да е трудно да си намериш работа. — Хауъл повдигна рамене, сякаш подготовката и оперативният ми опит във Фирмата нямаха абсолютно никакво значение.