Джеф Абот - Адреналин

— Тя ми изпълва душата — рече Оли. — По дяволите. Харесвам я, но няма надежда.

— Откъде е?

— Откъде ли не.

Ако искаше да ме следи някой друг освен обичайните екипи или да внедри някого в живота ми, Хауъл би избрал човек като Мила. Или ако пък ме преследваше, Царя на парите би изпратил някого като нея.

Тя обаче познаваше Оли отдавна. Освен ако Оли не лъжеше и не му плащаше Хауъл. Започвах да полудявам. Съзнанието ми беше изкривено и подозирах всеки. Залових се да бърша бара, опитвайки се да не мисля за нищо.

— Хей, виж какво ще ти дам. — Оли бутна към мен дебела книга. Погледнах корицата. Наръчник за бармани. Отворих я накрая, за да видя колко страници има. Петстотин и осем. Много изчерпателен. — Подготовката е най-важното, за да не смесваш неправилно питиетата и да хабиш алкохола — поясни Оли. — Вземи я вкъщи.

— Няма да мога да приготвя повечето от тези напитки.

— Виждаш ми се човек, който обича да бъде подготвен — каза Оли и беше прав.

Седмицата се изниза бавно. Дейв с неговата „Будвайзер“, Мег с нейното пино гриджо, братята Алтън с техните халби „Гинес“ всяка петъчна вечер. Гледаха те как наливаш, сякаш режеш диамант. Работех, бягах и двете сенки на Хауъл ме преследваха на всяка крачка. Нощем лежах в леглото и прелиствах наръчника на бармана. Съзнанието ми се отпускаше, като четях за хилядите коктейли, изобретени от човечеството, идеална смес от подръчни съставки, за да даде желания резултат.

Това беше схемата на мислене, която ми трябваше, за да реша проблема си. Какви елементи, смесени в каква последователност, ще произведат най-поразителния резултат.

Как да се сдобия с пистолет и документи за чужбина и да избягам от постоянното наблюдение на Хауъл.

Оли уволни един барман, когото не харесваше, и назначи нов, за да има свежо лице, на което да се кара. Огъст дойде два пъти и изгледа част от баскетболен мач, без да разговаря много с мен. Имах чувството, че събира смелост да подхване някаква тема, но не знае откъде да започне.

И красивата Мила. Тя дойде още четири вечери, обсъди световната политика с Оли и ме попита за тренировките ми по паркур, но нищо повече. Усещах обаче, че ме наблюдава, докато работя, сякаш ме преценява. Майката на Оли в Ню Джърси се разболя и той ме остави да отговарям за бара два дни. Една нощ взех отпечатъци от електронното табло на сейфа. Кодът съдържаше същите четири цифри като номера на улицата на адреса на бара. Изпробвах го и сейфът се отвори. Вътре имаше чанта с пари, револвер „Глок“ с три резервни пълнителя и паспортът на Оли, използван веднъж преди три години, за да посети Ирландия. Оставих всичко, където си беше, почистих таблото и изпитах облекчение, че мога да взема пистолет, когато ми потрябва. Смятах, че е дошло време да действам. Съгледвачите на Хауъл бяха станали небрежни и не се втурнаха към мен, когато велосипедистът ме блъсна. Или те проявяваха небрежност, или Хауъл ми отпускаше юздите. Бяха се убедили, че съм готов да кротувам. Това беше ключът за бягството.

Сега знаех откъде да открадна пистолет, но нямах паспорт, а трябваше да се върна в Европа. Следите на Луси започваха оттам.

Не знаех откъде да си набавя фалшиви документи в Ню Йорк. Сегашните паспорти имаха електронни водни знаци и сложни чипове и не можеха да се подправят така лесно като преди. Трябваше ми човек, който можеше да се сдобие със специалната хартия за паспорти — обикновено като подкупи някого, който се занимава с дипломатическата поща или работи в правителствена печатница. Не беше необходимо паспортът да е американски. Всъщност за мен щеше да е по-лесно, ако съм от Белгия, Обединеното кралство или Канада. Беше известно, че белгийските паспорти се фалшифицират лесно.

И така, трябваше да намеря човек, който да ми осигури паспорт, за да мина през проверките на границите. Знаех, че цената на един фалшив паспорт е около осем хиляди долара. Налагаше се или да спестявам, или да открадна пари, да залича следите си и да намеря продавач. Купих си мобилен телефон с предплатена карта близо до бруклинския пазар за вещи втора употреба, като използвах тълпата, за да се изплъзна от сенките на Хауъл за няколко минути, докато извърша покупката. Направих няколко дискретни опита и се обадих на свръзките си извън ЦРУ в Прага, Париж и Лондон, търсейки човек, който да ми помогне да се върна в Европа.

Никой от онези, на които се обадих, не знаеше, че съм от Фирмата. Използвах старата си самоличност от операцията в Прага на бившия канадски войник на име Самсън — сходно със Сам, за да не сбъркам, когато го казвам, който беше контрабандист и наемен убиец.