Джеф Абот - 9-те слънца

Ако не успееха да убият Джак Мин и да вземат уликите, които искаше да продаде на ЦРУ, Наблюдателя щеше да изгуби цялото си могъщество в „Новем солес“. Щеше да се наложи прегрупиране. Щеше да се справи. И преди го беше правил, след като Мила му открадна повечето пари. Беше се борил и си бе проправил път напред. Но да изгуби информационната мрежа, която му осигуряваше златна жила от фирмите на Уолстрийт, от Белия дом, от Конгреса, от Британския парламент, от мнозина от петстотинте най-богати личности на света, щеше да е пагубно. Страховитите престъпни организации от двайсети век — мафията, якудза, колумбийските наркобарони, мексиканските картели — никога не бяха разполагали със собствени шпиони и канали в най-влиятелните среди по света. Тази информация беше кислородът в кръвта на „Новем солес“, познанието, което им позволяваше да престъпват безнаказано закона, да държат полицията настрани в дузина държави, да продават тайни на правителства и конкуренти и в замяна да държат в джоба си купувачите, изнудвайки ги със собствените им престъпления. Изнудваческата мрежа, осигурена им от софтуера на Джак Мин, им бе донесла информация за десетки милиони долари само за няколко месеца.

Наблюдателя трябваше да намери нещо, което да замени този могъщ арсенал. Имаше идея.

Телефонът му иззвъня и той вдигна.

— Джак Мин е — каза гласът.

— Любимият ми човек — отвърна Наблюдателя.

— Искам да сключа сделка с теб.

— С мен? Съмнявам се.

— Не се съмнявай. Искаше бележника. Ще ти го дам. Ще ти го продам.

— Не ти вярвам.

— Не мога да го продам на никого другиго. Ето какво ще направим. Внасяш десет милиона в банкова сметка, посочена от мен. Когато получа парите, ще ти се обадя и ще ти кажа къде да намериш бележника.

— Как да ти се доверя?

— Проведи социологическо проучване. Несъмнено ще се окаже, че заслужавам повече доверие от теб. Виж, това са условията, ако не ги приемаш…

— Защо се обръщаш към нас, след като се опитахме да те убием? Не че искам да съм груб.

— Ще си оставя няколко страници по избор за застраховка. Случи ли се нещо с мен, те ще излязат тутакси на бял свят.

— Пак ще можеш да ме шантажираш.

— А ти — да ме убиеш.

— Вярно е. Мислех, че предпочиташ да се обърнеш към властите.

— Те изгубиха доверието ми.

— Доверието е мимолетно явление. Добре. Къде ще се срещнем?

Джак се поколеба.

— Ще действаме само по телефона.

— По факса ли ще ми изпратиш бележника, Джак?

— Не.

— Значи трябва да се срещнем.

— И ти ще изпратиш кучката си Сам Капра да ме хвърли от някой покрив? Не, благодаря.

— Умно момче.

— А ти не си ли истинско копеле да използваш детето му? Сериозно.

— Поприказвали сте си, а?

— Сам се досещам, кучи сине. Бележникът ми разкрива много.

— О, Джак — каза Наблюдателя, — гледам те и разбирам, че съм оплескал цялата ситуация. Не биваше да се опитвам да се отърва от теб. Трябваше да ти предложа работа. Ти си много, много умно хлапе.

— Достатъчно умно да знам, че златната ти гъска е у мен. Вземам си парите, ти си вземаш бележника и всеки поема по своя път.

— Може да си го копирал.

— И ако нещо се случи с мен, едно хубаво копие наистина ще се появи в пощенската кутия на ЦРУ, придружено от обяснителна бележка. Оставиш ли ме на мира, няма от какво да се безпокоиш.

— Къде ще се срещнем?

— В Сентръл Парк. В „Рамбъл“, северно от Боу Бридж. Утре в три. Когато парите пристигнат в сметката ми, ще ти дам бележника.

— Огромно доверие ми имаш.

— Искаш бележника, нали?

— Да, Джак. Продиктувай ми банковата сметка.

Джак му съобщи сметка в швейцарска банка.

Наблюдателя я записа върху дланта си.

— Закъснееш ли с една минута или нещо не ми се понрави, изчезвам и ще намина край Лангли да подхвърля бележника на предната им веранда.

Той прекъсна връзката.

Наблюдателя изключи телефона си. Колко интересно! Неочаквано. Джак Мин или беше решил да му постави капан, или необходимостта от пари, за да изчезне, беше надделяла над всичко.

Така… Да накара ли Сам Капра да го убие? Ако той узнае, че някой от „Новем солес“ ще се среща с Джак Мин, ще се опита да го вземе за заложник, за да гарантира свободата на сина си. Не, нямаше да рискува. В това се състоеше прелестта да държиш нечие дете. Родителят не е в състояние да пререже въжетата.

Джак Мин изключи телефона. Седеше на ръба на леглото в апартамента на майка си. Реши, че това е последното място, където някой ще го потърси. Тя беше мъртва, баща му — също. Беше останал сам-самичък на този свят.