Джеф Абот - 9-те слънца

— Тази симпатична езикова школа е работодател и на една от мъртвите жени.

— Меги или Лизи Пиърсън? Това са истинските им имена. Лизи ми направи впечатление на човек, който не се сработва добре с други хора.

— Значи те са от „Новем солес“?

— Понеже се опитваха да ме заловят, а аз изпълнявах поръчка на „Новем солес“, мисля, че не са. Смятам, че работят за друг, който иска да прибере парите за Мила. Говореха, че ще ме сложат в клетка и ще изтръгнат информация от мен. Очевидно отвличането и разпитите им бяха специалитет.

— Значи и някой друг освен „Новем солес“ преследва Джак Мин, но не знаем как и дали изобщо са свързани?

— Да.

— Ще ми се да имах достъп до файловете на „Специални проекти“, за да проверя жените, но следващата седмица се връщам в Лангли, където ще ми дадат чирашка работа. Или ще пържа картофки в кафенето.

— Почтен труд.

— Не е зле — каза Огъст. — Кариерата ми отиде по дяволите, Сам.

Размислих.

— Шефът ти охотно ли се раздели с теб?

— Не особено. Но днес се прецакахме сериозно. Нечия глава трябваше да падне. Нямаше как да е неговата, въпреки че той би преживял куршума. Способен е да преживее всичко.

— Защо?

— Пенсиониран е официално. Върнаха го преди няколко месеца да ни стегне редиците. Стара школа, много загрижен за честта на фирмата, за репутацията й. Казва се Браун. Познаваш ли го?

— Не.

— Пенсионирал се е, преди да постъпим във фирмата, и се върна след… след като ти напусна „Специални проекти“.

— Ще те изслуша ли, ако му предоставиш нова информация?

— Може би.

— Има ли още някой, готов да ти помогне?

Огъст седна отново върху щайгата с „Хайнекен“. За пръв път го виждах толкова изморен и окаян.

— Може би Грифит.

— Да, посритах го малко и раних другия в крака. Добре ли е той?

— Да. И се опита да убиеш Мин пред него — поклати глава Огъст. — Защо изобщо разговарям с теб, Сам? Не бива. Наистина не бива. Трябва да изградя наново кариерата си. Без фирмата съм нищо. Знам, че звучи жалко. Не е необходимо да ми казваш. Надявам се да намериш детето си. Повече от всичко. Но не разбирам как да ти помогна.

— Ще ти дам Джак Мин.

— Какво?

— Ще ти дам Джак Мин.

Огъст стана от щайгата и пак седна.

— Но ще го убиеш.

— Да — казах. — И после ще ти го дам.

Бар „Последен миг“ Манхатън

Мила наблюдаваше от охранителната камера мъжа, седнал в ъгъла. За пръв път го виждаше. Поръча ордьовър с тапас и си допи бирата.

— Познаваш ли този човек? — попита тя Леони.

Леони се наведе и разгледа лицето върху екрана.

— Не. Не съм го виждала никога.

Мила се отдалечи от монитора и я огледа — изражението й, извивката на раменете й, устните й.

— Значи Сам греши.

Видяха как мъжът в ъгъла се изправя, оставя пари и излиза.

— Не мисля, че Сам греши често — каза Леони.

— Какъв е твоят план? — попита Мила. — Със Сам ще спасите децата си и ще заживеете вълнуващ живот на бегълци?

— Сигурна съм, че повече няма да го видя, след като това приключи. Доволна ли си?

— Сам ми е само приятел. Аз съм му шеф. Това е всичко.

— Предполагам тогава, че не знаеш какво пропускаш. Паркурът оформя съвършено тялото. И той е сам отдавна, горкичкият.

— Сигурна съм, че ти не си сама. Няма да останеш задълго сама.

Мила явно се затрудни с английския.

— Ревността ти личи ясно.

Не бъркай ревността със загриженост.

- Не мисля, че бъркам, скъпа.

Мила се усмихна тънко.

— Знаеш ли какво харесвам у Сам? Че не е наблюдателен. Не знае колко е привлекателен. Не мисли за това и кажат ли му колко е красив, го смята за любезност. Ядосан е на себе си, защото се обвинява, че Даниъл е в опасност. Обичаше много Луси и сега не се доверява на инстинктите си за жените. Не знае, че наистина е добър човек. Лесно е да се възползваш от него.

Леони мълча десет дълги секунди.

— Той не е глупак и аз не се възползвам от него.

— Съжалявам, че страдаш. Похитили са детето ти. И аз нямаше да бъда на себе си.

Съчувствието очевидно изненада Леони.

— Разбирам, че искаш да ни помогнеш, Мила. Благодаря. Наистина не съм на себе си в момента и при други обстоятелства сигурно щяхме да се спогаждаме добре. Но със Сам трябва да направим каквото искат от нас. Прости ми, ако намесата на други ме изнервя.

Телефонът на Мила завибрира в джоба й. Тя изгледа изпитателно Леони и отговори. Вслуша се.

— Разговорът е личен. Ще ме извиниш ли?

Леони стана.

— И без това ми се пуши. — Взе пакета с цигари от бюрото. — Ще се върна след малко.