Джак Кърли - Един от 100

Един от аспектите на разместването на пластовете на самоосъзнаването — на прозрението, ако щете — е, че то не се поддава на описание. Затова само мога да кажа, че през един обикновен следобед преди хиляда петдесет и два дни от металното сандъче, скрито в дъното на дрешника ми, извадих ножа с черна дръжка, който Джереми забиваше в квичащото прасенце, а по-късно бе скрил в мазето на къщата ни. Скрих го в пазвата си, качих се на ферибота, а по средата на пътя го хвърлих във водата, за да потъне при останките от корабите, потопени през войната.

После се върнах в дома си, който е тук, в настоящето. Мисля, че ако сме затворени в тъмницата на миналото, ние сме и тъмничарите.

Отново чух стъпките на Ейва. Изпитах непреодолимо желание да я докосна, казах си, че реагирам като хлапак, но все пак протегнах ръка към гредите над мен. Те са неодялани и покрити със сол, ала ми се стори, че докосвам свещена реликва, в която са съчетани човешката слабост и непоколебимата вяра.

Вратата се отвори, в мрака чух гласа на Хари, който ме викаше.

Налях му скоч със сода, седнахме в дневната. Той обгърна с длани чашата и заразказва:

— Познай какво стана, след като ти си тръгна от „Фланаганс“. Цъфна Рия Плейт.

— Аха, сещам се. Работи в правния отдел, нали?

— Същата. Много е секси, същинска тигрица. Заговорихме за това-онова, споменах „Бейсайд“. Тази вълшебница Рия каза, че не е проблем да открием компанията — със сигурност била в щатската база данни. Докато се усетя, извади малък компютър, включи го в контакта, изящните й пръсти полетяха по клавиатурата и… бинго! „Бейсайд Кънсалтинг“ — компания, основана преди две години, един собственик. Предмет на дейност — оценка на медицинско оборудване. Каквото и да означава това.

Сякаш електрически ток пробяга по гръбнака ми. Приведох се:

— Един собственик. Обичайно е за малките фирми. Продължавай.

Хари се загледа в грамаданските си мокасини и поклати глава.

— Хайде, изплюй камъчето — настоях.

— Мисля, че е станало някакво объркване.

— Какви ги говори…

Той ме погледна.

— „Бейсайд Кънсалтинг“ е собственост на доктор Клеър Пелтиър.

Дъхът ми секна. Затворих очи, чух бръмченето на хладилника, шума от водата, капеща от душа в банята, дишането на Хари. Ейва беше в спалнята и вратата беше затворена, но я чух как прелисти на следващата страница.

— Обяснението е съвсем елементарно — промърморих.

— Доколкото ми е известно, доктор Пелтиър често пътува.

— Това й е работата, Хари. Дава консултации, освен това посещава семинари и симпозиуми.

— Интересно дали е провеждала семинар с Нелсън в Билокси.

След като партньорът ми си тръгна, седнах на терасата, но още повече се изнервих — беше задушно, нападнаха ме пълчища комари. Легнах си, но не можах да заспя, съзнанието ми „прожектираше“ филми, които не исках да гледам, свързани с Нелсън и Клеър; отражения от далечни светове, сливащи се в зловеща сянка. Пружината в спалнята скърцаше; Мечока ме предупреди, че нощите ще бъдат кошмарни за моята гостенка, защото алкохолът поврежда вътрешния ни часовник и предизвиква кошмари. Навлякох тениска и шорти, почуках на вратата на спалнята, казах на Ейва, че и мен ме мъчи безсъние — ако иска, да будуваме заедно. Тя придърпа завивката до брадичката си, направи ми знак да легна до нея, двамата потънахме в благодатна забрава.

Кошмарите, които смущаваха съня ми, ме напуснаха едва когато навън започна да просветлява. Ейва още спеше, притиснала юмруци към брадичката си. Безшумно станах от леглото, за да не я събудя.

Почувствах се освежен едва след като дълго плувах след вълните, изстудени от крайбрежно течение. Току-що изгрялото слънце бе обкръжено от мъгляв ореол, въздухът вече се нажежаваше. Отмих под душа солената вода и отидох в кухнята. Лъхна ме ароматът на кафе; Ейва четеше вестник. На масата до нея имаше чаша портокалов сок и чиния с препечени филийки.

— Наблюдавах те — промълви тя. — Защо плуваш толкова навътре вместо по продължение на брега?

— Карам право напред, докато се уморя, после се връщам.

Ейва вдигна вежда.

— Мразя физическите упражнения — обясних. — Ако не продължа да плувам, ще се удавя — има ли по-добър стимул?

Тя поклати глава:

— Едва ли ще ми повярваш, но те разбирам.

Изпитателно я изгледах и отбелязах:

— Изглеждаш по-добре.

— Сигурно е от облеклото. — Носеше розова тениска без ръкави, бял панталон, косата й беше прибрана със златиста шнола. — Небрежна елегантност, подхождаща на алкохоличка, която се мъчи да се отърве от вредния навик.