Джак Кърли - Един от 100

— За ръководител на бойната група, който ще бъде и свързващото звено между мен и заместниците ми… — Началникът обърна бележника на сто и осемдесет градуса, посочи окръжността, която сега бе отгоре. — … определям капитан Скуил. Той ще поддържа връзка и с медиите, ще разяснява…

Скуил, който се преструваше, че си води записки, вдигна глава:

— Стратегията на бойната група, сър. Вече подготвям план за действие.

Преди да приключи съвещанието, Хайръм съедини окръжностите, за да покаже взаимодействието между звената и движението на потока от информация. Което беше без значение — всички присъстващи бяха разбрали каква е истинската позиция на СОППЛ — представлявахме задника на изрисувания снежен човек.

— На добър час, господа — каза на сбогуване. — Дръжте ме в течение.

Том печално ми се усмихна — даваше си сметка, че току-що са избутали в глуха линия двама ни с Хари. Партньорът ми изохка. Хайръм изпитателно го изгледа:

— Какво ви е, детектив Нотилъс? Стори ми се, че изохкахте.

— Извинете, сър. — Хари разтърка коляното си. — Схвана ми се кракът.

След съвещанието Хари отиде в съда, после възнамеряваше да провери какво е било финансовото състояние на жертвите. Разделихме се, без да си проговорим — бяхме като ударени от гръм и ужасно безпомощни. Скуил ни беше извъртял невероятен номер — на хартия ръководехме разследването, на практика бяхме с вързани ръце. Тъй като бях присъствал на аутопсията на Нелсън, неофициално бях обявен за „отговорник по моргата“ и от мен се очакваше да наблюдавам и аутопсията на Дюшам. Знаех, че ще я извърши доктор Даванъл — обадих се на Вира Брейдън да я попитам за кога е насрочена процедурата и уж случайно се поинтересувах кой е дежурният съдебен лекар.

Възнамерявах да поканя Ейва на вечеря. Не бях сигурен защо. Нито имах представа как да го направя.

Заварих Уил Линди да поправя ключалката на входната врата; захапал беше отвертка, на пода бяха пръснати разни винтчета и бурмички. Изпитвах безкрайно уважение към всеки човек, притежаващ способността да отстранява повреди в домакинството. Аз разчитах на лейкопласта и моментните лепила. Не помогнеха ли, на бърза ръка се предавах.

— Защо не повикаш ключар, Уил?

— Прхи тхоя будит? — изрече той. — Друх пъх.

— Моля?

Той извади от устата си отвертката и повтори:

— При този бюджет ли? Друг път! Ако икономисам сто долара от поправката, ще купя нещо, от което имаме спешна необходимост.

— Мислех, че имате чували с пари, като гледам какъв ремонт му хвърлихте. Не стига, че обновихте техниката, ами се обзаведохте с нови мебели, охранителни камери и прочие глезотии.

— Държавни пари — ухили се той. — Ако не ги похарчиш, ще ги загубиш.

На път за моргата, махнах на Вира и тръгнах към залата за аутопсии. „Постарай се да й завъртиш главата — казвах си. — Прави се на света вода ненапита. И на всяка цена си дръж устата затворена.“

Влязох в залата и видях, че аутопсията е започнала. Ейва Даванъл се беше навела над слабините на Дюшам и диктуваше, докато работеше. Знаеше какво ме интересува, затова кимна към масата до стената.

Взех купчината снимки, направени от Чеймблис — както винаги работата му беше безупречна. Думите над срамните косми на жертвата бяха показани редом с измервателна линийка — буквите бяха изписани прецизно с лилаво мастило. Вдигнах ръка да благодаря на Ейва и подхвърлих:

— Радвам се, че отново се срещнахме, доктор Даванъл. Как върви… — Прехапах език, преди тя да ме скастри, изрекох беззвучно „Извинете“ и отново заразглеждах снимките. На едни беше фотографиран целият надпис, на други — отделни букви. Не проумявах защо човек, който отправя послание, е избрал толкова бледо мастило, а буквите са толкова миниатюрни, но престъпленията, извършвани от психопати, се подчиняваха на „логиката“, съществуваща в обърканите им мозъци.

Взирах се във фотографиите, които се запечатиха в съзнанието ми. От време на време поглеждах доктор Даванъл. Тя диктуваше монотонно, докато работеше. Носеше синя туника, която стигаше до колената й. Помъчих се да преценя формата на краката й, скрити от бежов панталон, и стигнах до заключението, че са стройни, но не и кльощави.

Процедурата продължи три часа. Предполагах какво ще бъде заключението — че смъртта на Питър Дюшам е причинена от травма на главата, а самата глава е била отстранена с острие, наточено като бръснач, което вероятно е било използвано и при обезглавяването на Джералд Нелсън. Ейва Даванъл свали маската и хирургическата шапка. Приближих се до нея и й зададох въпроса, преди да се е изплъзнала: