Джак Кърли - Един от 100

Тя дълбоко си пое дъх, кимна:

— Знам… докато още е прясно в паметта ми. — Шепнеше толкова тихо, че едва я чувах.

— Питър споменал ли е пред вас с кого ще се срещне днес?

— Не. Обаче е облечен като за среща — с дълъг панталон и риза. Когато работи, носи бермуди и тениска. Предполагам… изникнало е нещо непредвидено.

Чух стъпки и гласове в коридора. Сали побърза да затвори вратата.

— Често ли го посещаваха клиенти?

— Не. Той ходеше по домовете.

— Случваше ли се да позвънят случайни хора?

— Понякога се отбиваха минувачи, които са видели табелката. Интересуваха се примерно дали изработва визитни картички.

— Ако си е записвал с кого има среща, къде може да намерим тази информация?

Тя затвори очи:

— За Коледа му подарих електронен бележник. Може би е в най-горното чекмедже на бюрото му.

Сали излезе, след секунда се върна с устройство, голямо колкото кредитна карта. Одобрително кимнах — беше си сложила гумени ръкавици. Последвах я в коридора. Тя натисна няколко клавиша, дълго се взира в екранчето, после ми подаде бележника.

На екрана беше написана днешната дата. Отдолу се виждаше следният текст: „8.00 — среща с господин Кътър. 2 2 Cutter (англ.) означава „главорез“. — Б.пр. “

— И това ако не е нахалство, здраве му кажи — промърмори Сали.

Бързах да съобщя на Хари за господин Кътър, но пътят ми препречи масивна ръка, последвана от още по-масивно туловище.

— Здраво, Райдър — ухили се Бърлю. — За къде си се разбързал, приятелю? — Дъхът му миришеше на фъшкии и кромид лук — със сигурност не беше дъвкал страница от вестник с реклама на вода за уста.

— Отивам при Хари. Спешно трябва да му съобщя нещо.

— Обади му се по телефона, сладур. От някоя телефонна кабина.

— Хари, там ли си? — провикнах се.

Бърлю посочи вратата:

— Изходът е натам, умнико.

— Къде е капитанът, Бърлю?

— За теб съм сержант Бърлю. Хайде, чупката, преди да съм наредил да те изхвърлят.

Скуил надникна от ателието на Дюшам — изведнъж ми се стори, че оста на Земята се е променила и хората са разменили позициите си.

— Поемам случая, Райдър. Ти разпитай съседите.

— Къде е Хари? Имам важна информация.

— Като те слушам, започвам да си мисля, че при раждането си бил задушен с пъпната връв и мозъкът ти се е увредил безвъзвратно. Ще повторя заповедта — започни да разпитваш съседите.

Поне сто път бях препрочел променения правилник и всеки път оставах смаян от автономията, която (поне на книга) се предоставяше на СОППЛ. При случаите, които спадаха към „профила“ на отряда, двамата с Хари трябваше да ръководим разследването.

— Извинете, сър, но това престъпление, което несъмнено има връзка с убийството на Нелсън, недвусмислено доказва, че извършителят е психопат или социопат, което означава…

Скуил посочи вратата — мимоходом забелязах, че ноктите му са със старателно оформен маникюр.

— Вратата — произнесе бавно, сякаш говореше на малоумен.

— Мамка му, изслушайте ме! Имаме доказателства, че…

— Позволяваш си да ругаеш началника си, така ли? Повече няма да говоря, детектив!

— Тогава за разнообразие се опитайте да ме изслушате, сър. Имаме два обезглавени трупа, както и…

— Полицай! — излая той на младия униформен до задната врата. — Да, на теб говоря! Изведи Райдър, и то веднага!

— … доказателства за умопобъркан убиец…

Бърлю се вкопчи в рамото ми, но аз рязко се дръпнах и се изтръгнах от хватката му:

— Долу лапите, Бърл. Защо не идеш да изпереш чорапите на капитана?

Той изплю на пода противна сивкава каша от сдъвкан вестник, сви юмруци, грамадните му мускули заиграха под сакото:

— Ако ти стиска, ела да се пробваш!

Стъпих здраво на краката си, усетих прилив на енергия. Усещах топлината, лъхаща от него. Свинските му очички блестяха от гняв, ала в погледа му се промъкваше страх.

— Сержант! — извика Скуил. — Ела при мен. Веднага! Чака ни много работа.

— Капитанът иска да го масажираш, Бърл — прошепнах. — Не се помайвай.

Той се помъчи да ме изпепели с поглед, прокара език по устните си, обърна се и тръгна към ателието, но като мина край мен, с лакът ме удари в ребрата и промърмори:

— Краят ти идва, задник такъв.

Униформеният промълви:

— Извинете, детектив Райдър, но се налага да ви изведа. Прощавайте, сър.

Така се бях вбесил, че треперех като лист. Излязох на верандата, чух подсвиркването на Хари. Той се появи иззад къщата:

— Добре дошъл в отбор Б, Карсън. С теб ще работим тук, докато негова милост е в къщата. Той се появи, когато ти разпитваше годеницата — ако щеш вярвай, но пристигането му беше като акция на командоси.