Джак Кърли - Един от 100

„Здравейте, доктор Даванъл, детектив Райдър е на телефона. Извинете, че се държах като тъпак и досадник по време на аутопсията на Нелсън. Не исках да ви създавам допълнителни неприятности. Какви неприятности ли? Ами… вчера следобед се бях скрил в кабинета на Уил Линди и ви видях, като излязохте от стаята на шефката…“

Въздъхнах, понечих да пъхна телефона обратно в чантата, но той зазвъня в ръката ми.

Беше Хари.

— Обади ми се дежурният съдебен лекар. Имаме още един конник без глава. Адресът е Калерия 837. Оседлай коня, Икабод. Ще те чакам в Сънната долина.

Трупът бе намерен в голяма къща в южната централна част на града — квартал, където редом със старинните сгради се издигаха модерни жилищни блокове. От двете страни на улицата бяха строени високи борове и стари дъбове с широки корони. Забелязах няколко патрулки, камионетката на криминалистите и една линейка. Микробус с емблемата на една телевизионна станция направи обратен завой и спря пред къщата. Съседи с опечалени физиономии се бяха струпали на тротоара. Постепенно движението се задръсти, като нощни пеперуди шофьорите бяха привлечени от въртящите се лампи и суматохата. Някакъв униформен изскочи на платното, размаха ръце и закрещя:

— Не спирайте! Движение! Движение!

Видях Хари и спрях до него:

— Невестулката тук ли е?

Той поклати глава:

— Скуил е бил на гости на брат си в Пенсакола. Вече пътува насам.

Разстоянието от Пенсакола до Мобийл се изминаваше с кола за около деветдесет минути. Което означаваше, че може би разполагаме с половин час преди пристигането на „невестулката“.

— Да се възползваме, братко — промърморих.

Приближихме се до широката веранда — на една от белите колони се подпираше детектив Уорън Бласингейм от Трето управление, което отговаряше за опазването на реда и закона в този район на града. Бласингейм пушеше цигара и зяпаше дърветата.

— Какво се е случило, Уорън? — попита Хари.

Онзи прокара пръст по гърлото си:

— Само това знам.

— Не си ли влизал?

— Не. Вътре са само криминалистите, хората от „Съдебна медицина“ и Харгрейвс. Тя е приела обаждането — провлечено изговори Бласингейм и се изплю на моравата. — Ние нямаме право да влизаме, докато не дойде Скуил. Може би същото се отнася и за вас, макар че според правилника на СОППЛ вие ще ръководите разследването.

— Все едно не си ми го казал — подхвърли Хари, двамата прекосихме верандата, застанахме пред входната врата. На нея имаше емблема, думите, които я обкръжаваха, образуваха фразата „Дизайнерско бюро Дюшам“. На прозорчето имаше лепенка с надпис „Охранява се от Дженикнс Секюрити“. Къщата не беше непристъпна като Бастилията, но влизането с взлом в нея не изглеждаше лесна работа. Щом прекрачихме прага, се озовахме в малка приемна, издържана в пастелни тонове и недвусмислено подсказваща, че е обзаведена от дизайнер — абстрактни картини в тоналността на платната на Шагал, осветени от специални лампи, голямо синьо кожено канапе, стол от дърво и платно, който повече приличаше на хвърчило отколкото на приспособление за седене. Усетих лека миризма на дезинфектант или на почистващ препарат.

— Голям клинчар, а? Спокойно можеш да си изстудиш бирата — отбеляза партньорът ми, пристегна вратовръзката си. Тръгнахме по коридора; чух приглушени ридания в стаята вляво, предпазливо отворих вратата. Слабичка жена седеше до масата заедно с полицай Сали Харгрейвс. Сали първа беше пристигнала с патрулната кола на местопрестъплението. Говореше тихо, окуражаващо стискаше китката на непознатата. Като ми видя, се приближи до вратата и прошепна:

— Черил Нотс, годеницата на убития. Работи като стюардеса, отсъствала е три дни. Върнала се преди около петдесет минути и заварила годеника си Питър Едгар Дюшам мъртъв в ателието му.

— Какво мислиш за нея? — попитах, осланяйки се на прочутата интуиция на Сал, наричана от някои „магия“.

— Залагам си фермата, че е невинна. Направо е съкрушена.

Както вече споменах, „магията“ на Сали се състои в умението й за секунди точно да преценява хората. С течение на времето почти всички ченгета развиват способността моментално да разбират кога ги лъжат, но някои са буквално гениални. Толкова се доверявах на преценката на Сали, че веднага зачеркнах годеницата от списъка на заподозрените.

— Смяташ ли, че ще можеш да я успокоиш достатъчно, та да я разпитам след няколко минути?

Тя кимна, докосна ръката ми: